Обречена любов

Денят на Мартина протичаше както всеки друг ден. Еднообразието в училище и вкъщи я убиваше. Спомените, които я връхлитаха, когато останеше сама, бяха нейното спасение. Беше прекарала незабравими лета с приятелите си, но в този момент беше сама, вече беше голяма и нищо друго не й оставаше, освен да си спомня красивите моменти от миналото.

Сега тя искаше да избяга, да се скрие от самата нея... всичко и всеки я объркваше все повече и повече. Не искаше да е сама, но винаги така ставаше в живота й. Единственото време, което обичаше, беше в училище - от сутрин до обяд. Мразеше до болка самотата. Тя не беше такова момиче... харесваше да се забавлява с компанията си... изцяло обичаше живота, докато не се запозна с него. Момчето, което по-късно Мартина щеше да разбере, че е било най-голямата грешка в живата й. Дните се проточваха. Измина една година, в която Мартина беше с това момче, смяташе, че той я обича и й дава всичко, от което тя имаше нужда. За съжаление, беше забравила приятелите си и все по-рядко се сещаше за тях. Всяка вечер беше навън с него, наистина много го обичаше, не подозираше какво щеше да се случи в живота й. Той, в сравнение с другите момчета, не беше лош, необразован, не търсеше момичета с които да се забавлява. Но Мартина и той бяха прекалено различни. Тя беше харесвана, обичана и уважавана от всички, хубаво и симпатично момиче, а той с времето се промени. След година и половина Кристиан (така се казваше) се промени коренно и животът на Мартина започна да се срива. Той смени няколко компании, започна да пие, да пуши; не след дълго красивото момиче разбра, че той, момчето на живота й, употребява наркотици. Всичко, което правеше той, по някакъв начин влияеше на Мартина и тя започваше да се затваря в себе си. Знаеше, че го обича и не можеше да направи нищо, за да се отдръпне от него. Болката и страданието вече бяха част от нея, следваха я постоянно. Спря да излиза с приятелите си, стоеше все вкъщи и предпочиташе повечето време, а и дори винаги, да е сама в една стая. Минаха две години. В тази връзка настъпваха караници, прекратяване на взаимоотношенията и накрая пак сдобрявания. Кристиан правеше грешки постоянно, измъчваше я, а тя, невинна за всичко, търпеше и мълчеше, без дори да пророни една сълза. Вече разбра, че руши живота си и се опитваше да е безразлична към това момче, но без успех. Когато започваше да забравя, той пак се връщаше, уж променен при нея. Животът е нещо странно и трудно може да бъде описан с думи; животът и любовта - това са нещата, които никога няма да разберем напълно. 

Дойде и третата година, в която Мартина продължаваше да е нещастна с Кристиан, но пак да е с него. Както винаги, завърши годината с пълно отличие. Цялата неразбрана приказка, в която беше главна героиня, не й попречи да бъде отличничка. Беше симпатична, не пушеше, не пиеше, не беше като другите момичета, беше различна и това я караше да е още по-нещастна. 

В това за нея доста неприятно лято, тя разбра за поредната авантюра на приятеля си; Кристиан, който й се обясняваше в любов, я нарани и излъга отново. Мартина беше много огорчена, чувстваше, че не може да прости и това. Този ден беше много труден за нея, измъчваше се, плачеше, както никога досега. Но това не й попречи... реши, че е крайно време да приключи с него. Беше свободна, щастлива, изпълнена с радост и вълнение повече от месец, докато не дойде денят, в който той отново я потърси. Кристиан беше разбрал грешката си, съжаляваше за всичко. В този изпълнен с емоции ден Мартина не знаеше какво да направи, макар да знаеше, че още го обича. С времето тя беше простила и тази грешка. На другия ден, вече бяха заедно. Всички знаеха, че е прекалено добра и наивна, на тя сякаш беше сляпа и не чуваше думите им. Така измина и третата година.

И днес Мартина още е с Кристиан, нещастна повече от всякога; беше до него и дори малко объркана в чувствата си, защото още го обичаше. Вече беше десети клас, радваше се, както винаги, на дните в училище и на това, че все още имаше сили да се справи с всичко. През всичките изпитания, които беше преминала през тези три години, тя се чувстваше силна, защото имаше една цел в живота: да завърши гимназия и да се махне от родния си дом, за да може да забрави и Кристиан, и болката, която витаеше по всички улички, по които бяха вървели заедно. Да забрави хубавите моменти, колкото и малко да са те, но най-вече да забрави скандалите и сълзите, които я караха да се съмнява в себе си.