- Как ще се обърнете към дъщеря си в поканата? - някак боязливо нотариус Тошев попита клиентката си, готвейки се да започне писането на исканата нотариална покана.
До бюрото му, като на тръни, в самия край на стола, се беше прегърбила една дребна, съсухрена женица.
- Не може ли без обръщение, а да се започне направо със същността? - вдигна натежалия си поглед старицата, но бързо пак го сведе и загледа изкривените си пръсти.
Нотариусът се замисли.
- Странно ще изглежда без обръщение, а направо: „Тъй като по нотариален акт имам запазено, пожизнено и безвъзмездно, право на ползване върху апартамента, който подарих на дъщеря си Гергина Митева, а тя не ми осигурява достъп до жилището, то аз - нейната майка, я каня в едноседмичен срок от получаването на настоящата покана, да ме допусне да живея в една стая, вместо да ме праща в старчески дом, в противен случай ще потърся правата си по съдебен ред.”
Женицата за миг спря да гледа пръстите си и заговори:
- Когато дъщеричката ми беше малка, се о ...