21.04.2010 г., 19:42 ч.

Обръщението 

  Проза » Разкази
1013 0 7
2 мин за четене

        - Как ще се обърнете към дъщеря си в поканата? - някак боязливо нотариус Тошев попита клиентката си, готвейки се да започне писането на исканата нотариална покана.
        До бюрото му, като на тръни, в самия край на стола, се беше прегърбила една дребна, съсухрена женица.
      - Не може ли без обръщение, а да се започне направо със същността? - вдигна натежалия си поглед старицата, но бързо пак го сведе и загледа изкривените си пръсти.
       Нотариусът се замисли.

   - Странно ще изглежда без обръщение, а направо: „Тъй като по нотариален акт имам запазено, пожизнено и безвъзмездно, право на ползване върху апартамента, който подарих на дъщеря си Гергина Митева, а тя не ми осигурява достъп до жилището, то аз - нейната майка, я каня в едноседмичен срок от получаването на настоящата покана, да ме допусне да живея в една стая, вместо да ме праща в старчески дом, в противен случай ще потърся правата си по съдебен ред.”
     Женицата за миг спря да гледа пръстите си и заговори:
     - Когато дъщеричката ми беше малка, се обръщах към нея с „Мила Гергинче”, но сега не зная, много ме затруднявате...
      - По-добре да има обръщение - настояваше нотариусът.
      - Извинявайте, че се намесвам - каза секретарката, - но не е ли най-добре да започва така: „Госпожо Митева, аз Вашата майка, която Ви отгледа с любов, не очаквах, че ще получа насреща тази отплата от Вас.”
      Очите на старицата се зачервиха и на тях се показаха сълзи.
      Нотариусът отсече:
     - Най-добре ще звучи само „Дъще...” и после същността.
     Той бързо и някак изнервено зачука по клавишите. А женицата пак сведе очи и продължи съсредоточено да гледа ревматичните  си  ръце.

© Росица Танчева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за отзивите, по отношение на разказа ми "Обръщението"!
  • Вместо коментар, слагам тук думите на Моканина - "Боже,колко..."
    Само че, днешната мъка на майката е не за физическата, а за душевната болест на чедото и. Човешката деградация напредва по-бързо от физиологичната. Eia (Росица Танчева), аплаузи за доловената същност на тази безнравственост!
    Най-тежката нравствена деструкция - отношения между деца и родители, тази човешка мерзост не е от вчера!
    И все пак, днес тя добива американски порядъци! Сигурно, някой ще възрази, "защо американски!" - въздържам се тук да дискутирам, това е голяма тема, за отделно време.
  • Добре дошла. Хубав разказ с добър стил. Поздравления!
  • Сърдечно благодаря на всички, които са коментирали разказа ми "Обръщението"!
  • Пази Боже... !
    Добре дошла!
  • Аз също ти благодаря.
    Добре заварила!
  • Благодаря ти.
    Добре дошла!
Предложения
: ??:??