Обръщението
- Как ще се обърнете към дъщеря си в поканата? - някак боязливо нотариус Тошев попита клиентката си, готвейки се да започне писането на исканата нотариална покана.
До бюрото му, като на тръни, в самия край на стола, се беше прегърбила една дребна, съсухрена женица.
- Не може ли без обръщение, а да се започне направо със същността? - вдигна натежалия си поглед старицата, но бързо пак го сведе и загледа изкривените си пръсти.
Нотариусът се замисли.
- Странно ще изглежда без обръщение, а направо: „Тъй като по нотариален акт имам запазено, пожизнено и безвъзмездно, право на ползване върху апартамента, който подарих на дъщеря си Гергина Митева, а тя не ми осигурява достъп до жилището, то аз - нейната майка, я каня в едноседмичен срок от получаването на настоящата покана, да ме допусне да живея в една стая, вместо да ме праща в старчески дом, в противен случай ще потърся правата си по съдебен ред.”
Женицата за миг спря да гледа пръстите си и заговори:
- Когато дъщеричката ми беше малка, се обръщах към нея с „Мила Гергинче”, но сега не зная, много ме затруднявате...
- По-добре да има обръщение - настояваше нотариусът.
- Извинявайте, че се намесвам - каза секретарката, - но не е ли най-добре да започва така: „Госпожо Митева, аз Вашата майка, която Ви отгледа с любов, не очаквах, че ще получа насреща тази отплата от Вас.”
Очите на старицата се зачервиха и на тях се показаха сълзи.
Нотариусът отсече:
- Най-добре ще звучи само „Дъще...” и после същността.
Той бързо и някак изнервено зачука по клавишите. А женицата пак сведе очи и продължи съсредоточено да гледа ревматичните си ръце.
© Росица Танчева All rights reserved.
