Огромният мъж зарови брадвата си в черепа на катерещия се по стената войник. Всички диваци бяха изклани. На първа линия вече бяха хвърлени корави мъже с опит и устременост. Битките се ожесточаваха. Смъртта стискаше Кристалния град в задушаваща хватка. Хака измъкна окървавената си брадва и замахна към следващия мъж, който му се нахвърли. Не можеха да преминат покрай него. Не можеха да го свалят. Хака щеше да остане на стените до самия край. Усмихна се. Не си бе представял, че животът му ще свърши тук, на края на света.
Мразовития вятър, който шибаше лицето му бе добре дошъл след вонята в тясната килия. Хака се огледа. Бяха спрели поредната атака. Изплю кръвта, която се беше събрала в устата му и се захвана да чисти брадвите си.
-Още се държим, а? – подхвърли му притеснено някакъв минаващ войник.
Хака кимна разсеяно и сведе поглед към оръжията си. Не обичаше езика им, а тези овце не знаеха речта на горския народ. Не знаеха що е кураж. Той отново се изплю. Загледа се към източната стена, ...