Чакала съм всеки миг,

попивала съм всеки поглед,

усещала съм всеки блян.

Понякога ми беше трудно да те сбъдна - единствен път към мен си ти

и исках да избягаме далече до безкрай да бъдем ний сами.

Нощите - нереално къси, денят - безумно дълъг,

но отново пак да те прегърна и зная вече за какво.

Копнежът ми единствен ти си, всеки път го знаех.

Щом те видя пак усещам вопъл топъл, сякаш съм на първа среща

и мисля, че не ще се справя - толкова да те обичам и желая,

и крещя... докато не си простя.

Че съдбата безпощадна беше и дъх не си поехме

и бездиханна - очаквах те,

защото знам като си далеч как сърцето ми кърви

и само Бог знае колко те обичам.

                                                                      05.08.2007