- Добър ден, г-н Мишелов. Какво ще желаете?
- Искам няколко от Тези и от Онези, също така от Това, което в началото е сладко и след това става горчиво, стипчиво и оставя неприятен вкус в устата за дълго време… Не се сещам за името…
- “Очакване” ли?
- А! Точно това!

В деня, в който умра, ще ми липсва усещането за Лятото, което идва към мен, шляпайки с босите си крака по асфалта…

Ароматът на ранна утрин, когато хората все още неизлюпили се от своите четиристайни затвори, се гърчат на границата между реално и и-реално…

Свойството ми да плета нишки от Очакване и да се спъвам в несбъднатостта Му…

В деня, в който умра, ще си липсвам на себе си.
Заради Егоизма  - единственият ми щит срещу Света.