Тик-так. Тик-Так. Часовниковият механизъм в стомаха ми отброява ритмично. Разглобява времето на отрязъци и ги изстрелва към единението на стрелките. Мигове. Събирани оливини по черните брегове на вулканите. Крия ги по джобовете. А те падат ли, падат. И поникват в надежда. В стъклени светове от любов. Тик-так. Иде времето. Венчелистчетата ми стават криле и политам към Звездните дракони. Косите ми се разплитат, вълни светлина. Звездните дракони ме очакват.