Очите…
Те отново я гледаха – тези странни очи, които искаха да пробудят у нея един заспал и обрулен от годините блян…
Очите…
Те имаха цвят на пустинен оазис и гласът им беше тих и нежен като на икона в
свещен храм.
Очите…
Тя щеше да узнае Истината, която търсеше и нямаше никога повече да се лута
като кораб без котва в безкрайния океан на безумието.
Очите…
Нещо по-силно от самата нея отклоняваше погледа ù и го помрачаваше. Една
невидима бариера се спускаше между нея и Очите.
… ...