16.12.2008 г., 0:37 ч.

Oгледало 

  Проза » Разкази
638 0 0
2 мин за четене
на М...
Странен шум... Обърна се. Огледалото усмихнато надзърташе в смахнатото и напоследък ежедневие. Този път бе оцветено в бяло и момичето се учуди, понеже рядко виждаше този цвят в погледа му... сякаш желаеше да я подготви за нещо...
Не след дълго обичливото създание срещна Най-Добрата. Може би флиртът на белия поглед предизвика съдбата и докато се опомни Tя превърна живота на малката в най-жадуваната приказка... не усети дори как коленете сами целунаха земята на фантазиите... бързо разбра, че това не е просто поредната игра...
Червени восъчни сълзи шепнеха покорна молба за Благоволение, сливайки се нежно с благодарните капчици пот по кожата ѝ. Думите бяха избягали някъде в екстаза от ласки. Цигарата догаряше гневно – искаше да изпепели макар и дребните остатъци на грозна лудост, които задушаваха пълното щастие. Любопитни дяволски изчадия се присмиваха на дълбокото ѝ страдание, но пакостницата ги тъпчеше с признателността си към своята Покровителка.
Нищо не можеше да откаже хлапачк ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Агапея Полис Всички права запазени

Предложения
: ??:??