11.10.2017 г., 1:04

Огледалото

1.2K 1 0
1 мин за четене

Стоях точно пред него и го гледах право в очите, в онези очи, които си мислех, че всеки момент ще се предадат и ще покажат слабостта си, отронвайки поне една сълза, сълза от болка, обида или пък може би от страх, да не бъде наранен.

Той не помръдваше и дори за секунда не мигваше.

Чудех се как да тълкувам държанието му. Беше толкова спокоен, че нищо не можеше да издаде вътрешните му терзания а аз просто продължавах да го гледам. Той дори не осъзнаваше, че съм там или по-скоро не обръщаше внимание, че го наблюдавах За него аз не бях важен, беше по важно това в което се беше загледал а именно в себе си, опитвайки се да разбере кои е всъщност, но гледайки го право в очите разбрах, че той бе друг човек който вече бе способен на всичко а не бе онова ранимо и страхливо момче, което познавах до болка,но как се превърна в този нов човек не разбрах дори аз самият. Виждах в очите му всичката онази болка и тъга която искаше да избие навън,но той бе толкова силен, че потискаше всичко това дълбоко в себе си и не можеше да го разколебае нищо.Беше толкова наранен, че усещах само отмъщението прозиращо от кристалните му очи.

Вече бях сигурен какво искаше и беше готов да убие за да го получи, единствено не разбрах какво го караше да извърши това зло деяние, и колкото повече се взирах в него осъзнават, че Аз и Той сме едно цяло, че Той и Аз сме един и същ човек. Уплаших се и счупих с ръка огледалото, а кръвта опръска хилядите лъскави парченца стъкло които бяха разпилени по земята около мен и след това Той просто изчезна. Останах само Аз, но за колко дълго?... До срещата със следващото огледало....

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ganyo Ganev Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...