Стоях точно пред него и го гледах право в очите, в онези очи, които си мислех, че всеки момент ще се предадат и ще покажат слабостта си, отронвайки поне една сълза, сълза от болка, обида или пък може би от страх, да не бъде наранен.
Той не помръдваше и дори за секунда не мигваше.
Чудех се как да тълкувам държанието му. Беше толкова спокоен, че нищо не можеше да издаде вътрешните му терзания а аз просто продължавах да го гледам. Той дори не осъзнаваше, че съм там или по-скоро не обръщаше внимание, че го наблюдавах За него аз не бях важен, беше по важно това в което се беше загледал а именно в себе си, опитвайки се да разбере кои е всъщност, но гледайки го право в очите разбрах, че той бе друг човек който вече бе способен на всичко а не бе онова ранимо и страхливо момче, което познавах до болка,но как се превърна в този нов човек не разбрах дори аз самият. Виждах в очите му всичката онази болка и тъга която искаше да избие навън,но той бе толкова силен, че потискаше всичко това дълбоко в ...