ПЪРВА ГЛАВА
ПЪЛНОЛУНИЕТО
Поредната самотна нощ. Съзерцаваща звездите, тя слушаше Skillet, излегнала се на леглото, кръстосала краката си. От силната музика, звучаща в ушите ù, не чуваше мислите си. Което бе всъщност добре. Тази нощ беше прекрасна. Единствено за това мислеше. Луната бе цяла, нескрита от нищо. Сети се за поверието да не гледа небето в пълнолуние и напук остави погледа си точно там. Облаците си бяха отишли и всички милиони малки звездички се виждаха. Една се стрелна по небосклона и се скри зад хълма. „ Трябва да си пожелая нещо!” Веднага се досети тя и единственото, което ù идваше на ума, беше Ейдън, най-красивото момче в училище. „Не мога да си го пожелая!„ Засмя се на абсурдността. Остана загледана в небето и се заигра с черните си кожени гривни. Спря музиката и свали слушалките.
Вече бе късно през нощта и уличните шумове бяха заглъхнали. Най-прекрасното на това време от денонощието беше тишината. Тишината я изпълваше с божествено спокойствие, което бе рядкост за нея.
И ...