,,Ограбен живот,, - вулгарен роман - 15-та част
Когато спряхме до колата на Шопа, през една пресечка от блока на Дебелия, часовникът на телефона ми показваше двайсет и един часа. Той ни обясни точно кой подред е входът и от коя страна се намира апартаментът, в който искахме да проникнем. Прехвърлихме се в неговата кола и той пое към заведението, в което искрено се надявахме да намери онзи бандит. Аз лично бях много притеснен, сърцето ми се опитваше да пробие гръдния ми кош и да ме погледне в очите. Имах чувството, че ако се заслушам по-внимателно, ще го чуя как бясно препуска в гърдите ми. Вичонти изглеждаше привидно спокоен, но аз бях сигурен, че полага усилия, за да изглежда така. Времето минаваше много бавно. Бяхме паркирали колата през два входа и можехме ясно да наблюдаваме какво се случва, без да има голяма възможност някой да ни забележи. През пет минути поглеждах към телефона си и явно това раздразни детектива.
- Стига си нервничил – каза ми той. – Каквото трябва да стане, ще с ...