,,Ограбен живот,, - вулгарен роман - четвърта част

Стоях на маса за двама във едно непретенциозно ресторантче с добра кухня и гледах към вратата, очаквайки както се досещате Нора. В джоба си имах трийсет лева ( десет мой и двайсет заем от Младен). Сутринта като тръгнахме на работа го бях помолил да види коя е на работа в барчето. Оказа се Нора, значи Валя беше втора смяна  както се надявах. Накарах Младен като се връщаме да каже на Валя да се обади на Нора и да и съобщи, че ще я чакам в това ресторантче към  20.00 часа . както и го помолих да ми даде едно леко заемче. Притеснявах се как ще мине вечерта, за какво ще си говорим. Като се замисли човек ние никога не сме били заедно, не сме имали никаква връзка, а само някакво увлечение. Това ,че се бях влюбил в нея не означаваше непременно ,че и тя трябва да ми отговори със същото. Как тогава да и търся сметка, че постъпи така. Какво да и кажа ,, Аз съм влюбен в теб и ти трябва да си с мен.,, Тъпо е, нали? А и самия факт, че иска да се видим означаваше нещо все пак. Реших да оставя нещата да се развиват от само себе си. Наближаваше  20: 05  по часовника зад бара, точно надигнах добре изстудената бира към устните си когато вратата се отвори и влезна тя. За момент замръзнах , онемях от красотата й. Не се бяхме виждали от три дни но на мен ми се беше сторило цяла вечност. Първоначално не ме забеляза и това ми даде възможност да се окопитя от несъзнателната ми поза на вдървен член. Когато погледна към мен, й помахах с ръка. Тръгна към масата ни с толкова секси походка, че клиентите на ресторанта забравиха за какво са се събрали, беше облечена както винаги с подчертаващо прекрасното и тяло облекло. Беше гримирана много семпло и стилно , гримът подчертаваше синьозелените и очи и ги правеше още по-искрящи. Но сега погледа и не беше онзи с който я познавах – остър, но в същото време страстно игрив , сега и беше примирен и като ,че ли търсещ прошка. Донякъде ми стана мъчно ,че е заради мен.

- Здравей, как си? – попита ме и седна на стола срещу мен.

- Ами и аз не знам. Според теб как съм?

- Не мисля ,че си добре.- гледахме се няколко секунди в очите -  Виж Емо, предполагам Валя ти е обяснила… или по-точно колегата ти за какво става дума. Наистина не знаех, че ще се получи така и ти дължа едно голямо извинение и ако искаш ми вярвай, но за първи път се извинявам на мъж.Просто бях много объркана и не знаех какво да направя, съжалявам. А от това дали ще ми приемеш извинението, зависи и това как ще продължи вечерта, а и въобще отношенията ни от тук на татък.

Потегнах се през масата, хванах я за ръката и казах:

- Норе, след снощи,… след като Младен ми разказа всичко, не знаех как да постъпя, но знаех, че много искам да те видя. После си дадох сметка , че ние не сме били никога заедно като двойка, а само излизахме и си прекарвахме страхотно двамата. Просто аз се влюбих в теб. Така, че аз не мога да ти се сърдя, че си ме зарязала защото на практика не си, аз не сам ти никакъв така или иначе. Аз нямам право да ти се сърдя за това, но имам право да ти се сърдя, че не ми каза какво се е случило и защо ме отряза така в барчето. Поне от едно уважение да го беше направила, аз не съм малоумен, щях да те разбера. А ти ме накара да си мисля, че причината е в мен и да се обвинявам за нещо което не съм сторил. Но както и да е, има грешка има и прошка. Надявам се да не ме изненадаш отново така неприятно, затова искам ако има нещо което трябва да знам, да ми го кажеш сега а не да го научавам от приятелките ти. Става ли?

Вместо отговор тя премести стола си до мен, придърпа ме към нея и ме целуна по устните.

-   Обещавам - нежно ме погледна и ме целуна отново – вярваш ли ми?

Прегърнах я през рамото  тя се гушна в мен като малко беззащитно коте и аз прелях от щастие. Колко малко му трябва на човек за да е щастлив. Само да има кого да обича и кой да го обича.Само това.

- Ако искаш го наречи наивност, ако искаш го наречи глупост, но да, вярвам ти. –  опрях устни до косите и – Наистина ти вярвам.

Когато ме погледна отново по очите ù имаше влага, примигна, погали ме по лицето и тихо прошепна:

-  Благодаря ти.

Стояхме така прегърнати, без да говорим. Наслаждавахме се на прекрасния миг който ни се предлагаше от живота. Никой от нас не искаше да го прекъсва с думи. Като, че ли и двамата се стараехме да запомним всяка секунда от този миг, да я съхраним дълбоко в съзнанието си и да я превърнем в спомен към който да се връщаме винаги когато искаме да сме заедно без значение колко далече сме един от друг. Нора беше подпряла глава до гърдите ми:

-  Чувам ти сърцето – погледна ме и се усмихна.

-  И какво ти казва то?

- Казва, че ми прощава –  прозвуча ми до някъде като отговор до някъде като въпрос.

- Да мила, както казва един мой приятел ,,Сърце което обича истински - прощава…веднъж.,,

-  Да не би да бъркаш обичта с влюбването?

-  Аз говоря за любов, слънце. А какво е любов? Знаеш ли?

-  Какво е?

- Това е да се влюбиш до полуда, да усещаш присъствието на любимата с всяка фибра на тялото си дори когато я няма, да не заспиваш нощем не защото не е до теб, а защото е с теб, в мислите ти в сърцето ти. Да не изпитваш празнота в душата си когато не си с нея, а да чувстваш, че в тебе има две души, твоята и нейната и тогава разбираш, че ти не само си влюбен в тази жена, а също така си започнал да я обичаш, без да го очакваш, без да си правил планове за това, просто разбираш, че я обичаш - истински, безусловно. Тогава усещаш магията на любовта. И си щастлив. Разбираш ли, за какво ти говоря?

Погледнах към нея и видях, че по страните ù се стичат сълзи. Притиснах я по силно до гърдите си и я погалих по косата.

- Недей, слънце, не плачи. Ти трябва да се усмихваш, родена си затова.Чуваш ли?

-  Способен ли си на такава любов, като тази която описа толкова хубаво? – попита забърсвайки с длани сълзите си.

-  Да, способен съм. Знам го, защото я изпитвам… към теб, Норе. Знам го защото те… защото аз… аз те обичам.

Целувката, която последва не мога да я сравня с нищо което ми се е случвало преди. Толкова страстна, толкова силна и толкова истинска! Така може да целува само жена, която иска и желае само теб и никой друг. Жена, която е влюбена в теб. Жена, която е готова да отдаде чувствата си, тялото си и душата си само и единствено на теб.

- Искам те, искам те, чуваш ли – в паузата между целувките каза Нора като с едната ръка ме скубеше по косата, а с другата  ме галеше по гърдите – искам те сега, веднага. Да отидем в къщи?

Идваше ми да се кача на масата да изиграя съчетание между сертаки, степ и право хоро и да изпея ,,Марсилеза’’-та, но не го направих, разбира се.

-  Ама как във вас? Ами вашите няма ли да направят проблем?

-  Не, те са на село почти през цялото лято – продължаваше да ме гали тя – а, какво ще кажеш – целуваше ме по врата – искаш ли ме и ти? Да тръгваме… искаш ли?

Леле мале, не можех да повярвам , че това ми се случва. Аз… Нора…секс. Сбъдната мечта. И не в хотел, за който нямах пари да платя, а в тях. ‘Баси секси майката.

- Да, да. Искам те, искам. Всичко искам – започнах да махам на сервитьора с две ръце да донесе сметката все едно от това ми зависи живота. Ръцете ми трепереха, пулса със сигурност ми беше над сто. Помислих си ,,Сега остава и инфаркт да получа - отиде ми ебането.,, За секунда не си помислих да я разубеждавам, да ù казвам как не трябва да се подава на емоциите си да я питам сигурна ли е, че го иска. Не ми мина през ум дори. Сметката беше около осем лева оставих десет и последвах Нора към изхода. Беше към  22.00 часа и за моя беда не се мяркаше живо такси. Ебах ти и шибания късмет. Нора изкара мобилния си телефон и набра някакъв номер, след секунда продиктува адреса на диспечерката и мястото, от което да ни вземе таксито. Чак сега осъзнах, че никога не съм ù искал номера. Но така или иначе нямах слушалка тогава и не ми е бил толкова нужен. Обещах си, че на заплата ще си купя някакъв втора употреба.

Нощта беше прекрасна. Беше началото на юни и около нас ухаеше на липи. Луната в цялата си прелест осветяваше мрака и го правеше мек, теменужен и приветлив. Подухваше лек нощен ветрец.

Таксито спря пред блока и аз се бръкнах за да платя но тя ме спря. Плати на шофьора и влезнахме във входа на кооперацията. Даде ми знак да бъда тих и започнахме да се изкачваме към апартамента ù. Вървях след нея. През прозорците лунната светлина очертаваше силуета ù. Господи, какво дупе, Господи, каква жена. Не можех да си представя, че съвсем скоро ще е гола в прегръдките ми. При мисълта за това се надървих до пръсване. Само се молех да не се изпразня бързо. Бях забравил да се здрависам след работа в банята и сега това можеше да ми врътне номер, даже си помислих дали да се направя, че ми се ходи до тоалетната и да врътна една бърза, но се отказах. По-добре да свърша бързо отколкото да не ми стане, пази Боже.

Спряхме се пред един апартамент на четвъртия етаж в пететажната кооперация. Сложи ключа в ключалката и започва бавно и безшумно да отключва. Резето изщрака, промъкнахме се вътре и тя спокойно запали лампата.

- Много любопитни комшии си имам.

- Аха – успях да смотолевя аз.

- Хайде влизай, ето ти чехли – и ми подаде едни от шкафа на портмантото.

Сърцето щеше да ми се пръсне от притеснение. Поех си дълбоки дъх и си казах ,,Да става каквото ще става.,, Това не остана незабелязано от нея. Дойде до мен, целуна ме и каза:

-  Няма от какво да се притесняваш, бебчо, нали аз съм твоето момиче?

-  А аз съм твоето момче, нали?

-  Да, Емо, ти си моето момче. Ти и никой друг.

Сграбчих я силно в прегръдките си и започнах да я целувам със цялата си страст- по устните, по врата по лицето – навсякъде, даже се притесних да не я олигавя много. Смешно нали? Нейните ръце ме галеха по тялото докато едната не ме докосна по пениса. Изстенах. Нора продължи да ме масажира там, топките ми бяха станали твърди като камък. Почувствах как възбудата обзема цялото ми тяло а на ум си пеех ,,Нора ме бара по к* – по к* – по к* – тра-лала-лала,,. Да не повярваш, а? Моите ръце също не бяха безучастни, докосваха тънката ù талия, галеха нежния ù гръб и нежно стискаха стегнатото ù дупе. Преместих едната си ръка отпред и бавно започнах да я спускам между бедрата ù. Когато достигнах подножието на хълма на Венера, усетих влагата. Същата тази влага която така силно исках да изпия с устни.

Нора се дръпна рязко и без да казва нищо ме хвана за ръка и ме поведе през коридора, отвори вратата на една от стаите и се озовахме в спалнята ù. Затвори, но не светна лапата. Беше много тъмно и малко се разочаровах, че няма да мога да се насладя на гледката която се очертаваше да се открие пред мен. В този момент обаче тя отиде до прозореца и дръпна плътните завеси. Луната огря стаята и я изпълни със романтика и желание. Приближи се и ме бутна нежно на леглото след което се надвеси над мен и започна да ме целува и гали.

Пръстите и  разкопчаваха ризата ми и след секунди бях гол до кръста. Продължи надолу към пениса ми и започна да го масажира през дънките. Аз понечих да ги сваля то тя ми направи жест да не бързам. В този момент се запитах незнайно защо, дали съм си сменил гащите? ‘Бах ти и ужаса.

-  Искам аз да те съблека, мили – каза и започна да ме целува по гърдите – искам да те съблека когато съм напълно гола.

Подлудяваше ме. Затворих очи и се отдадох на блаженството, исках да запомня всеки миг, всяка целувка, всяко нейно докосване. Исках да ги запечатам върху тялото си и никога да не ги губя. Толкова беше нереална за мен тази реалност. Нереална реалност.  Да това е, точно това усещах тогава. Нереално, но истинско. Нора се изправи до прозореца и започна да се съблича много бавно. Разкопчаваше копчетата на ризата си като не отделяше поглед от мен, започна да прави леки, въртеливи движения с талията си все едно танцува на музика която само тя чува. Ризата падна в краката и. Посегна към презрамката на сутиена си и с плавно движение я плъзна по рамото. Аз гледах като изоглавен, бях се подпрял с лакти на леглото и не смеех да мръдна, страх ме беше да не би да се събудя от този прекрасен сън. Помислих се дали да не се ощипя. Ощипах се. Отстрани на корема. Болеше, значи не е сън. Нора посегна към втората презрамка и се завъртя с гръб към мен, бавно я свали като не преставаше да танцува така възбуждащо след което откопча закопчалката и сутиена падна до ризата. Погледна назад към мен, а очите и блестяха в сумрака, продължаваше да танцува. Започна бавно да се обръща, с едната ръка беше прикрила гърдите си а с другата се галеше по бедрото облечено все още във прилепналите по нея джинси. Ръката  бавно заслиза от гърдите  към стегнатата преса на корема ù. Гледката беше неописуема - толкова красота  толкова нежност и сексапил, толкова сласт, бяха с най-перфектната форма и големина която можех да си представя. Исках ги. Исках я. Откопча копчето и свали ципа. Като красива пеперуда излизаща от пашкул смъкна джинсите си надолу по прекрасните си крака и ги остави да паднат на пода. Беше останала само по прашки. Отново се обърна с гръб и неспирайки да поклаща тялото си в нежен танц започна да се гали, от дупето към гърдите и от гърдите към дупето. Докосваше се толкова нежно. На третия път прокара пръсти между прашките и талията си  и постепенно започна да ги избутва надолу. Главата ми бучеше мислех, че ще експлодирам не можех да откъсна очи от нея. Когато и те се озоваха при дънките тя се обърна. Светлината се процеждаше през прозореца и се отразяваше в нея, сякаш бяха едно цяло. Гледката която се роди пред очите ми ме зашемети. Имах чувството, че Луната е пратила най–ярката си звезда в образа на най-красивата жена на света при мен и сега я наблюдава през прозореца. Доближи се до леглото бавно, подпря едното си коляно на матрака и ме бутна с ръка. Останах да лежа неподвижно, а тя започна да ме гали с върха на пръстите си по лицето, гърдите, корема. Измъкна колана от халката на дънките ми е с едно сигурно движение го откопча от токата, последваха копчетата, когато приключи и с тях започна да  изхлузва панталона надолу към глезените ми, аз се повдигнах на рамене и дънките вече бяха история, боксерките ги последваха след секунда. Започна да ме гали по бедрата и постепенно стигна до вътрешната им част, настръхнах целия. Движенията и бяха плавни, нежни и бавни, за никъде не бързаше като ,че ли цялото време на света беше наше. Обгърна с ръка тестисите ми и започна леко да ги масажира, пенисът ми беше еректирал до болка. Главата и беше  до него и аз усетих топлият и дъх. Внимателно забели главичката и я докосна с език, но не така все едно опитва някакъв нов вид сладолед, а така, че все едно е сигурна във вкусът му и знае, че ще и хареса.Устните и се допряха до него и в съчетание с езика ме изстреляха в небето. Продължи да го целува все по страстно докато не го пое в устата си и започна плавни движения от главата до началото на ствола и обратно. През това време не спираше да ме гали по тестисите. Гледах към нея и виждах как потъва в устата и, гърдите и се опираха някъде по бедрата ми и усещах твърдите им зърна. ,,Дано не свърша, мамка му, дано не свърша,,. Може би усетила, че ако продължава така, края ще дойде бързо, тя забави темпото и накрая го извади от устата си, започна да ме целува по корема като постепенно се качваше нагоре, за миг усетих гърдите и да ме галят там където преди малко и беше устата. Мина с език през тялото ми и стигна до лицето. Започна да ме хапе страстно, но много нежно по устните като в същото време си  търкаше горещото п* в мен, усещах леко наболите и косъмчета. Доближи се до ухото ми и прошепна:

-  Имаш ли презерватив?

Бомба. Избухна ми бомба в главата. ,,Презерватив?... Мамка му,  презерватив!    …Нямам… нямам дори една шибана празна опаковчица от презерватив… Пистолет! Искам пистолет! Трябва да се застрелям! Аз непременно трябва да се застрелям.,, Тези мисли ми минаха през главата за секунда. Погледнах я като насрано дете майка си и също прошепнах:

-  Не. Без не става ли? - ,,Кажи  да, кажи да,, умолявах я вътрешно аз.

-  А ако забременея? – Нора не спираше да ме целува и хапе по устните.

-  Няма, ще те пазя.

-  Обещаваш ли ?

-  Да. Да слънчице, обещавам ! – в този момент можех да обещая всичко. Можех да обещая дори, че ще застрелям папата в центъра на Мека.

Без да каже нищо повече, тя се претърколи на гръб и ме придърпа върху себе си. Взех инициативата в мой ръце, започнах да я целувам по вратлето като през това време я галех по тялото и гърдите, бяха толкова твърди. Обходих с език щръкналите и зърна и продължих към корема започнах да я целувам по страните на талията а тялото и се гърчеше от възбуда, ръцете и ме галиха хаотично по главата а от устата и се чу стенание. Преминах с език надолу като търсих бедрата и започнах да ги целувам, а с пръстите масажирах набъбналия и клитор. Тя започна да се движи в синхрон с тях и постепенно стоновете и се превърнаха в сподавени викове. После без никаква увертюра впих устни в обляното и в сластен сок п*, езикът ми веднага намери твърдия и клитор и започна да се движи около него. Тя сви пръсти в косата ми и започна да ме скубе а виковете и ставаха се по силни. Докато я целувах там, проникнах с пръст в нея, а тя изохка но не от болка и започна да се движи по-бързо и по- бързо. Продължавах да работя с езика и накрая я засмуках с устни но много нежно и внимателно, нямах намерение да спирам докато не получи оргазъм и той не закъсня. В началото усетих леко стягане около пръста което със всяка изминала секунда ставаше все по- силно и по- често, тялото и започна да се извива в конвулсии нагоре – надолу докато накрая вече не можеше да го контролира. От устата и се изтръгна един слаб стон който постепенно се  превърна във вик. Аз не спирах да я целувам  докато не усетих, че постепенно започна да се отпуска. Тогава извадих пръста си от нея и се придвижих нагоре към корема, започнах да я целувам там само с устни. Беше получила един страхотен клиторен оргазъм.

Мислех, че ще иска да си почине преди да проникна в нея но грешах. Тя грубо ме обърна по гръб и ме възседна, хвана ме за пениса и започна да го търка между интимните си устни като постепенно му позволи да потъне в нея. Това беше позата на която най–трудно свършвах и сега се радвах, че избра точно нея. Подпря се с ръце на корема ми и започна да движи дупето си  напред-назад. Аз я бях хванал за гърдите и с палеца и показалеца на двете си ръце леко масажирах зърната и. Движенията и върху мен зачестиха и ставаха все по- силни  и по-бързи. Беше тясна и пениса ми усещаше всяко нейно движение, всяка нейна конвулсия, отново започна да се стяга. Нора впи нокти в гърдите ми и извика силно. Втори оргазъм. Отпусна тялото си върху мен. Дишаше учестено.Стояхме така заслушани във възбудения ритъм на сърцата си.Допря устни до моите, целуна ме и попита:

-  Искаш ли да сменим позата?

-  Да, ти как искаш?- казах задъхано аз

Тя слезе от мен зае стойка партер придърпа една възглавница до главата си и положи красивите си рамене на нея, дупето и щръкна нагоре.

-  Мини зад мен – на тази поза си давах не повече от минута-две -  Като дойде време да свършваш ми кажи.

Влезнах между разтворените и крака, насочих с ръка пениса си и бавно проникнах в нея, хванах я за талията и с премерени тласъци започнах да я чукам. Тя стисна възглавницата затвори очи и започна да се движи в ритъм с мен. Тялото и беше съвършено, прекрасни рамене, прекрасна талия, страхотно дупе, нямаше дори един единствен излишен грам по нея. Докато я чуках, и галих дупето и, с палеца на едната си ръка започнах да я масажирам по отвора. Явно на нея и хареса защото започна да се движи по-бързо и да стене по-силно. Не ми оставаше още много, усещах как всеки момент ще изригна.

-  Свършвам – почти без глас казах аз.

Нора светкавично се обърна към мен и го пое в устата си точно в момента кога започнах да се празня. Извиках от удоволствие. Докато се празних тя продължаваше да го смучи докато не остана и една капчица от мен, докато не спря и последното ми  претрепване. Преглътна изправи се и ме целуна, след което ме прегърна и двамата се отпуснахме на леглото щастливо изтощени.

-  Страхотно беше Емо, прекрасен любовник си.

Погалих я по гладката кожа на гърба.

- Да беше невероятно. Ти си една сбъдната мечта за мен. Ти си просто прекрасна. Перфектен секс, перфектно чувство.

Аз бях легнал по гръб, а тя ме беше прекрачила с единия си крак и се беше сгушила в мен. Бях загледан към Луната. Толкова красива беше, толкова спокойна. Стоеше си там и гледаше. Дали сега ме виждаше? Дали разбираше какво се случи с мен? Знаеше ли колко съм щастлив?

- За какво си мислиш? – попита ме Нора и погледна към мен.

- За всичко и нищо - погалих я по рамото -  Искам да те попитам нещо, може ли?

-  Да питай, каквото и да е.

- Защо избра мен? Защо не остана с човека в който си била толкова влюбена?

- Защото само съм мислила, че съм влюбена в него все още.Не се бяхме виждали от много време, и когато го видях да стои пред вратата на входа онази вечер, изпитах смесени чувства. Хем се зарадвах, че го виждам, хем бях бясна ,че е тук. Опитах се да го отпратя но той беше много настоятелен и накрая се съгласих да си поговорим. Седнахме в едно заведение и той започна да ми сваля звезди, да ми казва как щял…

-  Норе аз това го знам, Младен ми го разказа.

-  Да, но не знаеш, че на тази среща аз отново изпитах тези чувства и понеже любовта ми към него преди, беше много силна, не ми трябваше много за да го поискам пак. Бях щастлива, че отново мога да съм с него. Знам, че ще прозвучи егоистично, но изобщо не помислих за теб. И ако трябва да съм до болка искрена, не ме и интересуваше дали щях да те нараня.

-  А какво се промени тогава, че поиска отново да се видим?

-  Когато ти дойде в заведението да ме посрещнеш, както знаеш вече, аз чаках него. Когато ти влезна аз не знаех какво да ти кажа и предпочетох да се държа като някоя на която не и пука, а и както ти казах, не ме интересуваше много как ще се почувстваш. Но не исках да разбираш за какво става дума, защото плана ми беше, на другия ден, ако се видим, да ти кажа, че не се получава с нас и да сложа край на тези наши срещи. За лош късмет точно преди да си тръгнеш той дойде при мен и ти го видя.

-  Знаеш ли, колко зле се почувствах когато на излизане се обърнах да те погледна, а ти обясняваше нещо на Валето и дори не обърна очи към мен? Почувствах се празен, нещо изчезна от мен.

-  А ти знаеш ли, че след като излезе от барчето, аз отидох до вратата и дълго гледах след теб? Много след като се загуби от погледа ми. Мислих си дали постъпвам правилно, дали наистина искам този човек, дали не направих грешка, че те пуснах да си отидеш. И знаеш ли какво почувствах?

-  Какво?

-  Почувствах липса. Липса от присъствието ти. Липсваше ми ти. И тогава разбрах колко са силни чувствата ми към теб, тогава сърцето ми се преобърна от мъка, че така жестоко те нараних. Тогава осъзнах, че неусетно съм започнала да те обичам, без да знам как и кога се е случило това, или както каза ти по-рано в ресторанта, без да го очаквам, без да си правя планове.

-  И какво стана после? Младен ми каза, че той те е завел в кръчмата от първата ни среща и това ти е навяло спомени та затова си поискала да се видим отново.

-  Не той, а аз го заведох там, именно защото исках нещо да ми напомня за теб. Макар,че се бяхме видели само преди два часа, имах чувството, че съм те загубила преди един век. Нямаш си представа колко ми беше мъчно тогава, и колко съм щастлива сега.

-  О, повярвай ми, имам.

Тя ме прегърна още по силно, и тихо почти умолително попита:

-  Нали ще бъдем заедно, Емо?

-  Да момичето ми, ще бъдем !

-  Каквото и да се случи, нали?

-  Да мила. Нищо няма да ни раздели.

-  Обещаваш ли ми?

-  Обещавам ти.

Целуна ме по гърдите и нежно прошепна:

-  Обичам те.

-  И аз те обичам, Норе.

Обгърна тялото ми с ръка и затвори очи отпуснала глава върху рамото ми. Луната навън започна да избледнява, скоро щеше да изчезне напълно. Погледнах я, усмихнах и се за сбогом защото знаех, че точно тази Луна никога няма да се повтори отново и затворих очи. Сънят разстла своята пелерина над мен и аз щастлив потънах в него.

                                                        *        *        *

От съня ми ме изтръгна някакъв неприятен стържещ звук, отворих очи огледах се за Нора но мястото и беше празно. Погледнах към нощното шкафче. Мобилния телефон вибрираше и пищеше. Помислих, че някой я търси, затова го взех и излязох от стаята.

-  Нора – тихичко се провикнах

-  В банята съм – чух от вратата срещу мен

-  Абе т’ва тук звъни. Да не те търси някой?

-  Не, това е алармата, изключи я.

Погледнах към дисплея, но пишеше на английски.

-  Как? Кое да натисна? – вратата на банята се отвори и се подаде една ръка.

-  Дай ми го, аз ще я изключа.

Подадох и го и се прибрах в стаята. Легнах отново и се замислих за отминалата вечер. Уникално. Само тази дума ми се въртеше в главата . Беше уникално. При мисълта за това започнах да усещам напрежение в слабините. Погледнах през прозореца. Навън беше сутрин, слънцето разпръскваше лъчите си по безоблачното небе. Очертаваше се един разкошен ден.

Вратата на спалнята се отвори и влезе Нора. Около тялото си бе загърнала една хавлиена кърпа. Надигнах се от леглото, а тя се надвеси над мен и ме целуна.

-  Наспа ли се Емчо – станах и я прегърнах, ухаеше на цветя, толкова беше естествена , толкова беше красива.

-  Да, Норче и не само аз – погледнах надолу, отново бях еректирал. Тя се засмя, погали го закачливо и тръгна към гардероба.

-  Ще трябва да го разочаровам, поне за сега, но довечера може и да го огрее.

-  Той ти се сърдиии – направих една шеговито намръщена физиономия

-  Няма време миличък, ще закъснея за работа, а и ти също.

- Ти мен не ме мисли, момчетата ще ми простят. Ама като ме видят сега, като почнат едни въпроси, няма да има отърване.

Тя се засмя.

-  Ей, ама мъжете сте нямам думи, ако не се похвалите, все едно не сте ебали.

-  Ами те и преди три дни мислеха, че съм ебал, даже палци ми стискали, та сега ще се чудят какво е станало пак.

-  Ами кажи им, че си, та да им дойде сърце на място.

Беше изкарала дрехите си от гардероба и свали хавлията от себе си.

-  Прекрасна си – доближих се до нея и я прегърнах през талията. Тя се докосна до мен, хвана ме с двете си ръце за лицето и ме целуна.

-  Ти също.

-  Наистина ли ме обичаш, Норе? – попитах с леко притеснение.

-  Да слънчо, обичам те. Наистина.

Облякохме се и се приготвихме да тръгваме. Нора ме помоли да излезна първи и да я чакам до едно училище близо до тях. Напсувах съседите и на ум, и се спуснах по стълбите. Деня на вън беше прекрасен. След не повече от пет минути двамата вървяхме щастливо хванати за ръце на път за работата ни. Като наближихме обекта на който работех тя се обърна към мен и ме целуна. Разбрахме се, вечерта да се видим на центъра в обичайното време.

Колегите вече пиеха кафе облечени в работни дрехи, когато ме видяха да влизам. Втренчиха се в мен, сякаш искаха да разберат по изражението на лицето ми какво се е случило. Едва сдържах усмивката си, а когато вече не можах и се ухилих като пача, викнаха всички вкупом.

-  Ебал е бееее, ебал е. Дайте леген с вода да му накиснем топките, ако изплуват отгоре значи са празни.

-  К’во стана бе, мушмул? Потопи ли водолаза в морето? Паркира ли тира в гаража? – всички викаха един праз друг

-  Кафе, кафе за ебача – провикна се Кольо, и ми поднесе остатъка от кафето си.

-  Стига бе, стига, оставете човека на мира. Може да не иска да говори сега – каза Владо, прегърна ме през рамо, поведе ме настрани от другите и попита тихо – Еба ли бе, мекере?

-  Ебах.

-  А?

-  Ебах бе!

- Ето го човека – викна към останалите и ми вдигна ръката – Влезнал е в тунелчето. Браво. Маладец! – и така ме извъртя зад врата, че свят ми се зави.

Когато нещата се поуспокоиха, се захванахме за работа. Владо ни раздели по двойки и аз естествено бях с Младен.

-  Емка, ако може да си видиш изражението… изглеждаш сякаш си се докоснал до най – съкровената си мечта човек. Харабийската ти го казвам.

-  Ами не е лъжа да ти кажа. Мале Младенеееее, беше приказка брат. Казвам ти просто нямам думи. Каквото и да кажа, ще бледнее пред това което преживях.

-  Вярвам ти бе, човек. Нали ти казвам , че ти личи.

-  Благодаря ти много, ако не беше ти сигурно нямаше никога да се случи.

-  Е, аз какво съм направил толкова? Просто бях посредник, решението си го взе ти.

-  Да, но ти ми помогна да реша така. Като вземем парите утре имаш една почерпка от мен.

Младен се плесна по челото:

-  Ей, вярно бе, аз забравих да ти кажа. Петър се обади снощи, че тази вечер  трябва да е в Свиленград и ще мине от тук да ни плати.

Деня ставаше все по-добър. Работата си вървеше чудесно, часовете минаваха в шеги и закачки. И както можете да предположите всичко се въртеше около моето преживяване. Света беше розов, а аз най-щастливия човек на планетата. Беше вече след обед и всеки момент очаквахме да дойде шефа.

-  Емооо – погледнах  към Кольо  - погледни през витрината.

Отвън стоеше Нора и ми махаше. Оставих инструмента на земята и излязох .

-  Какво има, Норе? Не ми казвай само, че няма да се видим днес, моля те.

-  Не бе  слънчо, искам да те питам, имаш ли нещо против да дойде и Валя при нас като приключи работа?

-  Не , напротив, защо изобщо ме питаш?! – тогава се сетих за Младен – А аз мога ли да доведа някой?

-  Точно това исках да ти кажа. Да вземеш твоя колега с теб, този дето ти е разказал за онова.

-  О’кей слънце, сега ще го питам, но съм сигурен ,че ще дойде - целунах я и се прибрах на вътре.

-  Ей, любов ли бе да го опишеш, лайно ли бе да го разровиш – в неподражаемия си стил се провикна Кольо.

Съобщих на Младен новината, а той ме погледна все едно пред него стои Спасителя.

-  Сериозно ли говориш бе ? ‘Бах ти и кефа човек, е не , не мога да повярвам на късмета си !

-  Ами повярвай. Сбъдна ти се мечтата май – засмях се и го потупах по рамото.

Не след дълго Петър дойде. Погледна до къде сме я докарали, каза едно  ,,Можете и повече,, и извика Владо при себе си. Подаде му един плик, обходи обекта с поглед за последно, каза ,,Чао,, и се забърза към изхода. След работа се събрахме в стаята. Владо разпредели парите по заслуги. Аз взех петстотин и двайсет лева. Бях доволен, даже много доволен. Младен мина през банята, изчака ме и когато бяхме готови тръгнахме да излизаме.

-  Емо, за к’во го взимаш тоя куфар с тебе бе? – провикна се Кольо

-  За помощ, за помощ – отговори му Младен вместо мен и тримата се засмяхме.

Нора ни чакаше на центъра в уреченото време. Като ни видя се усмихна и тръгна към нас. Целуна ме, а на Младен подаде ръка:

-  Приятно ми е, Нора.

-  Младен – каза той, като и пое ръката – то ние сме се виждали ама…

-  Да, задочно се познаваме. Валя ще дойде по късно, да не се притесняваш ей – усмихна му се тя.

-  Да, да. Той, Емо ми каза, знам.

-  И накъде ще ни водиш слънце – прегърнах я през талията и тръгнахме през площада.

-  Изненада – усмихна се тя и палаво ме ощипа по задника.

                                               *        *        *

Ресторанта пред който ни свали таксито още на пръв поглед изглеждаше реномиран. Портата през която влезнахме беше направена от масивно дърво а на нея висеше изработена в стар стил, наковалня. Тръгнахме по подредената с тикли пътека, а от двете и страни вървеше жив плет от добре подържани чимшири. Тя ни отведе до входа на ресторанта отстрани на който имаше две огромни, полегнали на една страна, глинени делви. Посрещна ни жена на средна възраст облечена в официален тоалет.

-  Добре дошли в ресторант ,,Орехите,, - тогава забелязах, че в градината през която минахме имаше два големи ореха.- Ще желаете ли маса?

-  Да, ако може в градината – каза Нора.

-  Добре, за колко човека?

-  Четирима.

-  Заповядайте след мен – поведе ни през една обзаведена с вкус зала. Стилът беше битов но в никакъв случай кичозен. По стените се  спускаха ръчно тъкани черги, прозорците бяха окрайчени с дърво а във тях имаше декоративни решетки от ковано желязо. Преминахме през залата и се озовахме в задната градина на ресторанта. Беше разкошна и голяма, масите, които бяха също от дърво, бяха разположени далече една от друга така, че да не ставаш свидетел да хорските разговори нито те на твоя. Вместо пейки, покрай тях бяха наредени високи и удобни столове. В единия ъгъл на градината имаше изкуствен водопад с естествена зеленина около него. Настаниха ни на една четворка близо до водата.

Още не бяхме седнали и при нас дойде сервитьор в черни панталони, червен пояс около кръста и бяла риза със шевици. Постави три менюта на масата и се отдалечи така, че да може да реагира веднага на нашата поръчка.

-  Е, как е ? Харесва ли ви? – попита Нора.

-  Чудно е. Чудно. – каза Младен докато разглеждаше менюто.

- Перфектно е скъпа. Прекрасна изненада – протегнах ръка и я погалих по бузката.

Вечерта беше прекрасна, поръчвахме си каквото искаме, без да гледаме цените в менюто. Разговаряхме на всякакви теми. Влизахме в непринудени спорове от които излизахме със смях. Когато дойде Валя Младен си глътна граматиката, но тя се оказа толкова приятен и непринуден събеседник, че след десет минути той се поотпусна и започна да взима участие в разговора.

Отстрани на съседната маса, седяха трима мъже не по- големи от мен но много по едри. Бях ги забелязал още когато влезнаха след нас. Само единия от тях като, че ли беше по голям, но не повече от трийсет-трийсет и две годишен. Забелязах, че не пият алкохол, а само някакви сокове и ни наблюдават. Отдадох го на това, че бяхме с две прекрасни жени, които нямаше как де не привлекат мъжките погледи върху себе си.

Вече ставаше късно, а и бяхме приключили с консумацията.Решихме да ставаме. Вдигнах ръка и направих знак на сервитьора да ни донесе сметката.

Тримата от съседната маса станаха, оставиха пари за сметката си и излязоха от ресторанта. Почувствах облекчение.

На излизане решихме да поръчаме две таксита защото Валя и Нора живееха в различни посоки. Младен попита Валя дали може да я изпрати, и се качи с нея в едното такси, а аз и Нора взехме другото и се отправихме към дома и. По улиците нямаше движение, освен ние и колата която караше зад нас в далечината. Нора ми предложи да остана тази вечер при нея и аз естествено приех. Таксито спря, платих му и тръгнахме към входа. Зад нас чух шум от двигател, обърнах се и видях как колата която ни следваше, минава бавно по улицата а хората от вътре ни гледат. Бях сигурен, че бяха тримата от ресторанта. Като видяха, че се загледах в тях, изфорсираха мотора и с мръсна газ изчезнаха в тъмнината.Само забелязах, че беше БМВ тъмно на цвят. Нора също ги забеляза. Хвана ме за ръка и ме притегли във входа като бързо затвори вратата. Не казах нищо но като влезнахме в апартамента попитах:

-  Какви бяха тези в колата?

-  Не знам, не ги видях. – не ми направи впечатление на притеснена

-  Мисля ,че ги видях в ресторанта.

-  Може, и друг път са ми изкарвали акъла разни тъпаци.Свикнала съм им вече. Преследвали са ме с коли до тук, звъняли са ми посред нощ по телефона да ми се обясняват в любов, причаквали са ме пред нас, и какво ли не. Тук ги има такива образи, че ако започна да им обръщам внимание, трябва да лудна.

Това обяснение ме поуспокои. Влязохме в спалнята съблякохме се по бельо и си легнахме. През прозореца се прецеждаше светлината на нощта. Леките ни целувки прераснаха в бурни и страстта запали телата ни. Любихме се нежно и продължително, времето беше спряло.Не можехме да се наситим на телата си. Оргазмите и при двамата бяха толкова силни, че виковете ни отекваха в нощта. Не ни интересуваха нито съседите, нито часа. Накрая изтощени и влюбени заспахме обгърнати от нежна прегръдка.

                                                        *        *        *

Сутринта обещаваше още един слънчев ден. Запленени един от  друг и от веселия спор който водихме по между си, неусетно стигнахме до центъра и трябваше да се разделим. Аз към обекта, а тя към заведението. Знаех,че смяната и приключва в 14.30 часа и я попитах какво ще прави после.

-  Ами, следобед към пет часа, ще се върна при Валя, че днес е петък и ще има много работа. Ще и помагам. Ти ако искаш, като се оправиш ела при мен. Вземи и Младен ако иска да дойде.

-  А той ,че ще иска- ще иска. Валя да не му е хвърлила око? – засмях се аз

-  Ами щом тя ме накара да ти кажа да го вземеш снощи с нас, значи има нещо.

-  Ооооо, май ще се зароди любов, а? – сега беше неин ред да се усмихне.

-  Не знам, то ще си покаже.

-  Хубаво слънце, ‘айде лека и до после – притиснах я до себе си, целунахме се и тя тръгна напряко през парка. Стоях загледан след нея. Боже мой, колко много я обичах. Бих дал всичко за нея. Бих умрял за нея.

Само ако знаех, че за последен път я виждам толкова свободна и щастлива… Господи, само ако знаех.