Преди много години, когато земята била още млада, а драконите спели непробудно в нейните недра  живеел  Огнен крал. Кралството му се простирало безкрайно, а слънцето го дарявало щедро  с топлина и светлина. Хората се радвали на плодовете на вечното лято и не знаели какво е студ, глад и болести. Били спокойни времена, докато  кралят не решил да тръгне на път. Искал да обходи безкрайните си владения и да им се полюбува.

Качил се на  Огнения си жребец и полетял със скоростта на вятъра. Колкото по-далеч отивал, толкова по-големи красоти виждал. Всичко било потънало в зеленина, непроходими гори, поляни, буйни водопади, плодородни ниви и овощни градини.

 - Кралството ми е  могъщо и богато. Аз съм щастливец, но  какво търся? Какво очаквам да открия? – мислел си владетелят.

И както летял с коня  си изведнъж съзрял как пейзажа се променя.  Всичко било потънало в студ и сняг. Вятърът се превърнал в студен и режещ, като че ли безброй ножове се забивали в плътта. Жребецът се вледенил  и започнал да пада стремглаво надолу.  Преди да се разбият в замръзнала като камък земя кралят успял с дъха си да я сгрее. Поникнал  дебел килим от трева с ароматни цветя. Така ударът бил омекотен и се спасили.

 - Това е невиждано! –  извикал  Огненият крал. Бил чувал, че някъде много далеч  има  земи  от снегове и ледове. Никога не предполагал, че тези истории са истина.

 - Това е невиждано! – в същото време крещяла Ледената кралица. Нейните верни стражи й съобщили за невероятна зелена поляна, изпълнена с аромат и живот. Тя се била появила в близост до двореца.

 -Трябва да възстановя щетите! – извикала кралицата. Сините й очи блестели със студения блясък на замръзнали езера. Бързо се качила  на своя Леден жребец и полетяла.

Когато пристигнала  до поляната, присвила алените си устни. С ледения си дъх  унищожила всичко, превръщайки го във вечен лед и сняг. Непознатият мъж и неговият кон били откарани  в двореца. Никой не смеел да ги докосне, защото излъчвали опасна топлина.

„Ще ги настаня  в каменните  подземия. Може да ми разтопят замъка.” – мислела си Ледената кралица.

Друго, което я смущавало, били оръжието и доспехите на мъжа. Личало си, че е от знатно потекло, но въпреки това нямал право да носи корона.

 - Господарке, това е Огненият  крал.  Бъдете внимателна,  защото неговото съществуване е заплаха за Вас. Може да ви унищожи. Огънят  е по-силен от студа. – посъветвала я дворцовата магьосница. Самата тя носела дълъг белег от изгаряне на лицето, получен от двубой с огнен магьосник.

 - Може би казваш истината, а може би не. Нали твоят белег е от твоя огнен съпруг? – изсмяла се презрително кралицата. 

След това се отправила към подземието. Дълбоко в себе си не  вярвала на непознатия владетел.   Не смеела да го предизвика открито, за да не избухне война. Затова решила да действа хитро. Предложила му като дар  своя Леден дракон . Той бил първият  пробудил се  хищник от недрата на земята. Дългият мъртвешки сън го бил превърнал в жесток и вечно гладен звяр.  Нямал съвест и винаги можел да убие господаря си.

Скоро Огненият крал отлетял, възседнал  Огненият си кон.  Зад тях летял Леденият дракон – безценен подарък от Ледената владетелка. Кралят имал богато кралство и щял да се грижи добре за огромния звяр. Не подозирал, че ще храни своя убиец.

 - Бъдете здрав и се пазете, кралю.  – усмихнала се лицемерно кралицата.

 Предполагала, че  владетелят никога няма  да го обуздае и ще загине.

И наистина още по пътя Леденият дракон нападнал Огнения крал и неговия жребец. Вече  чувствал  неутолим глад, а те били най-лесната плячка.  Кралят като че ли очаквал  точно това. Върху лицето му се изписала решителност и преминал в атака. Прехвърлил се върху гърба на звяра  като се притиснал към тялото му. Хищникът  почувствал изгаряща  огнена болка. Колкото повече се опитвал да го  изхвърли от гърба си, толкова болката ставала по-непоносима. Накрая изтощен, с жестоки изгаряния, той се приземил в ново и непознато кралство. Пред очите му блестял прекрасен дворец. Птичките пеели, всичко било в зеленина, а вятърът галел ласкаво израненото му тяло. Било толкова различно от студеното и пусто кралство на Ледената кралица, че той забравил своя неутолим глад. Осъзнал, че му предстои нов живот със смел владетел и за първи път проговорил...

Изминали  месеци. Огненият крал управлявал  своите богати владения,  закрилян и съветван от Ледения дракон. Така Ледената кралица  в желанието си  да причини зло направила само добро. Притеснена от новините  на своите шпиони, тя решила да посети Огненото кралство. Дори обмисляла възможността да си върне хищника. Явно била допуснала грешка.

 - Ледената кралица желае среща с Ваше Величество! – съобщил един ден стражът на краля, а монотонният му глас издавал неприязънта, която таял към нея. Владетелката нямала добра слава в Огненото кралство. Кралят  отказал аудиенция, а  настанил нея и свитата й в студените си каменни подземия.

Ледената кралица била дълбоко възмутена, но не можела да покаже открито чувствата си.

 А драконът го съветвал да я убие.

 - Унищожете я, кралю. Може да ви отрови или навреди по друг начин.  – настоявал хищникът.

 - Може би, може би... Сигурно има друг вариант да променя целите й. – отговорил замислен владетелят.

 -Разбира се. Може да използвате магията на любовта. Ако я целунете ще размразите леденото й сърце. Това ще я убие или събуди за нов живот. До сега никой не го е правил. – продължил звярът.

Огненият  крал избухнал в искрен смях. Как не се бил досетил сам?!

Кралицата била прекрасна, макар  със студената красота на дълбоки снегове и смъртоносни бури. Щяла да бъде истинско предизвикателство.

И започнал кралят да отлага срещите си с нея. Винаги намирал сериозни причини, за да я държи далеч от себе си. Минали няколко седмици и владетелката се разгневила. Такова унижение не била преживяла.  Един ден, безкрайно ядосана, тя нахлула  в залата за аудиенция.

 - Ваше Височество, виждам, че не сте зает, а ме отбягвате. Как си позволявате да ме лъжете? Да не би да Ви плаша? – развикала се тя.

Била толкова гневна,  че стъклата на двореца се покрили с лек скреж. Било нещо невиждано  за земите на вечното Лято.

Кралят се усмихнал загадъчно, станал и я приближил. Кралицата чакала някакво извинение, но вместо това той я целунал пред всички в залата.  Никой не го очаквал,  а най-малко тя.  Приближените му мислели, че я презира, а по този начин той заявил ясно намеренията си. Ледената кралица щяла да бъде неговата съпруга. Младата жена залитнала и паднала покосена в краката му, но не била мъртва. Синият й поглед вече греел с топлината на чисти езера.

И станала сватба за чудо и приказ. Огненият крал и Ледената кралица сключили вечен съюз. Семейният им живот бил емоционален и вълнуващ. Безкраен  любовен двубой между Лятото и Зимата.  Така се появили и сезоните. Когато Ледената кралица се разгневяла настъпвала студена зима, а когато прощавала на своя властен съпруг настъпвала пролет. Когато Огненият крал бил огорчен тогава настъпвала тъжна есен, а когато бил страстно влюбен - идвало горещото лято.