ОКАЧЕНИЯТ ТАВАН
Влакът се клатушка по релсите, но монотонното му потракване не ми действа никак успокояващо. За разлика – очевидно – от останалите пътници в купето. На околните седалки се бяха разположили предимно възрастни женици, повлекли шарени козлени торби, чието съдържание оставаше скрито, защото беше изцяло увито във вестници. Повечето от тях само чакаха да се настанят на омазнените от прекалено ползване седалки, да нагласят бохчите си и да задремят, унесени от потракването по релсите, мижавата топлинка в купето и аромата на грес и немити човешки тела.
Всеки път беше така. Понякога успявах да се залъжа с нещо за четене. Този ден обаче едва бях събрала необходимите няколко левчета за пътя до дома и купуването на списание или дори на жълт парцал за 40 стотинки беше немислимо. Очевидно трябваше и този път да се оставя на собствените си мисли да ме занимават. А това не беше никак приятно.
Те се зараждаха в слънчевия сплит, рикошираха в мозъка, а от там – в сърцето. Имах чувството, ч ...