...Плувах в необятно синия океан...
...очите ми постоянно срещаха нови за мен създания...но никога не ме беше страх отново да отворя сърцето си и да ги допусна до моята същност...
...ръцете ми често се протягаха да се докоснат до невиждани до момента непознати същества и творения...но никога не си позволих да ги сравнявам с познатите и вярвах, че този път ще открия истинската красота...
...повдигах всяка мидена черупка, търсейки смисъла на съществуването ѝ... но в нито една... от тях не открих перли, които да окрасят душата ми...
...вдъхвах до припадък аромата на зелени, червени, разноцветни водорасли, които ми напомняха смътно за нещо, което бях срещала и в предишен живот...но се оказа, че съм била далтонистка - бяха отровно черни...
...гмурках се в неземно дълбокото с Акули, сляпа за хищните им зъби...а накрая усещах остриетата им, впити, врязани, дълбоко в сърцето ми...
...опитах се да вържа пипалата на Октоподи, които искаха да ограбят и невидимото у мен...но излъгана от липсата им на думи, която тълкувах като недостатъчна смелост да ми признаят някакви нежни тайни, им заплитах панделки вместо въжета...
...губех се в подводни рифове...
...потъвах в тъмнонепрогледни необитаеми морски пещери...
...давех се, изплувах и пак се давех, останала без сили да си поема нов дъх...докато пак съзирах в далечината нещо измамно красиво и Ново...
...тогава изплувах на повърхността и виждах жълто-червеното на изгряващо Слънце и усещах парещата му топлина...за кратко, само миг от Вечността...
...Нова буря с неизмерно огромни и яростни вълни се разбиваха във всяка молекула от тялото ми...
...леденостудени, обсебващо поглъщащи...
...Сал...
...подслоних душата си на изгнилите му от лъжи дъски...и заспивах измамно сладък сън...
...сънувах те...
...бяла красота, изпъстрена с розовонежни приласкаващи очертания...произнасяща името ми и зовяща ме да се приближа...плуваше около мен и усещах всяко твое движение във водата... протегнах ръката си към топлината ти...отвърнах на зова ти...повярвах ти...погалих те със солените си коси... затворих очите си за заобикалящото ни...отдадох ти се...
...събудих се...
...сините талази нахлуваха в мен и ме даваха отново...
...беше Непозната Гигантска Несрещан вид Медуза...
...опари ме с мълчанието си...удари ме с безразличието си...
...Изгори ме...Беляза ме...
...И отплува в Несподелен Океан...
...Плувай !!! Изследвай го !!! Превземай го !!!
Един ден ще усетиш Моя Пожар, този, който запали в душата на една Русалка. И ще си спомниш колко безпощадни са били пипалата ти и от очите ти ще потекат безспирносолени реки, по-солени от всички познати океани...