Чистя снега, затрупал каменните плочи на пътеката до портата. Греблото е вече за изхвърляне, но не можах да открия нищо по-свястно под навеса, дето е зад къщата. Почти съм стигнал до целта си…  Няма смисъл да чистя пътеката до дворната чешма - тя и без друго е замръзнала кой знае от кога. Обръщам се… И в същия момент входната врата на къщата се отваря, а оттам изхвърча като  бяла комета – само по една риза – Дани. Всъщност – на снега остава едно мое зелено яке, което бе наметнала на раменете си, но то се изхлузи още при първите ù стъпки. Дори не го погледна…

   - Чай!!! Много… хубав! (Намери думата!) – Подава ми порцеланова чаша, която не зная как оцеля при такава скорост по снежните камъни.

   - Herzlichen Danк, Данче! - Опитвам се да си правя каламбур, но виждам, че няма да разбере… Рано е още!

   -  Нееее! Не данче! Данке! - Взема чашата и се пъхва ей-така - с едно рамо в шубата ми. С вкус на мащерка са тази сутрин устните ù...Прекрасни! 

А снощи… Но първо нека прибера на топло това - сгушеното същество:

    - Jetzt wieder nach Hause kommen! - Казвам почти като заповед (Бива ме за тия работи!)…  И така - заедно  завити в шубата, къде на четири, къде на два крака- в салона, позатоплил се вече от горящата камина в кухнята. След точно такова прибиране, изобщо не ми се връща обратно, но няма как…

   - Мария, Петра… Ивана… - Тези имена произнесени от мен на ухо са достатъчно ясни и имат силата да накарат Дани спешно да влезе в кухнята, а пък мен – да се върна при захвърленото гребло. Да! И нали ви обещах…

Трябва да изчистя пътеката от снощния сняг, защото като си тръгваха, стринка ми рече:

    - Дани, утре ни чакайте! Ще дойдем къде обед - на блага ракия! Така е редно, нали? - Погледна ме… „Ти да ù кажеш!”

      Е! Казах и обясних, доколкото може да се обяснят на някого нашите адети… Само, дето не знам как ще да я правя тая - благата ракия. Нали по обичая само жени се събират… Мед имам, захар - колкото искаш! Само  да  изрина снега….

Ей ги - на! Задават се от долния край на уличката три-четири жени. Бегом у дома!

Влизам. Масата е наредена, като в  ресторант! Един дребен руски чайник – с цветенца на лайка, е поставен в средата на масата на дървена поставка… Ето ти „благата”! Няма време да се чудя - ни за чайника (Вярно! Бях забравил, че го има!), ни за ракията. Стринка ми и другите жени вече са в салона.

   - Добър ден! – Казва. И веднага към мене - Ти иди до кръчмата! Там е чичо ти, отчето… А ние тука с Дани ще се видим.

Пожелах „приятно изкарване” и… Отивам към кръчмата - да почерпя и аз! Нали?!

Разказът за снощи ще остане за друг път. Какво да се прави?!

Следва.

Б.Калинов - Странник

13.01.2013 г.

Пловдив