Сутрин отваряш очи... виждаш малкия прозорец, който крие в себе си толкова много. Сърцето ти се събужда с мисли и чувства, бие в правилния такт. Всичко, което искаш е още един щастлив ден. Пускаш любимата си песен, която ти помага да виждаш по-ясно нещата. Понякога започваш да си танцуваш нежно, а усещането става все по-дълбоко. Спираш за момент и отиваш до прозореца, където можеш да се насладиш на топлите лъчи и песента на птиците. Затваряш очите си, а виждаш толкова много.... Рисуваш на черното платно в ритъм с музиката и картината е само твоя. Тя може да бъде всичко, което искаш да бъде. Озоваваш се край морето на горещия пясък, лежиш и няма никой около теб. Усещаш страстта в ръцете си, стискайки пясъка, а краката ти изтръпват от хладните вълни, които те докосват. Отваряш очи, не ги движиш... Гледаш само напред, потънал си и никой не може да разбере твоя поглед, защото няма нищо пред теб, сам си и всичко е синьо... Но ти знаеш колко е прекрасен, гледал си с него и си виждал много... Толкова много, а никой не го позна. Понякога беше присвит, описвайки щастие и смях, друг път беше неподвижен и замислен... Имаше един, който показваше загриженост или страх, имаше и такъв, в който сякаш можеш да потънеш и да се озовеш, там където не си бил. Често беше и онзи, тъжният, в който можеш да плуваш и дори да се удавиш. Но най-много присъстваше онзи, в който имаше блясък... Блясък, толкова силен и неописуем, който да те накара да се чувстваш като единствен на тази земя. Той знае да омагьосва, стига да му позволиш. Може да ти покаже това, което никога не си и подозирал, че съществува и да ти разкаже онова, за което може би само си чувал... Един поглед, едни очи... Изглежда толкова обикновено... А всъщност е всичко!!!