Омамори

Добрил седеше по боксерки на дивана пред телевизора, стиснал бутилка бира. От отворения прозорец нахлуваше топлина на талази. Старият вентилатор се опитваше да я разбие и да охлади стаята, но силите му бяха недостатъчни. Младият мъж пъхтеше затиснат от непосилната гореща вълна. Пиеше втора бира с надеждата да се разхлади. Жегата обаче бързо обвиваше ледената бутилка и я стопляше. Беше намалил звука от телевизора и гледаше само картинки. Интересно му бе да наблюдава  случващото се на плоския екран, без да чува. Сякаш дирижираше новините и ги тълкуваше, както му се иска. Той беше авторът им и той решаваше кой, какво да казва.  Например: "Във верижна катастрофа край Ихтиман бе загинал крупен мафиотски бос. Цената на тока бе достигнала връхните си точки. От утре започваше драстичен спад. В парламента гласуваха единодушно увеличаването на средната работна заплата с петдесет процента." Чувстваше се могъщ. Превръщаше Ада в Рай. Така забравяше за празния хладилник, високите цени на тока, гадния си шеф и сърдитата съпруга. А когато започнеше футбол, мозъкът му изключваше и влизаше в режим "покой на мисловната дейност". Прав е бил оня мъдрец, дето е казал: ”Дайте на народа хляб и зрелища и той няма да се бунтува”. То, на българина зрелище и адреналин му трябват. Даже и хлябът му е излишен. Отдавна кара на фотосинтеза. Днешните зрелища в парламента, по магистралите и скандалните далавери на властващите, се бяха превърнали в ежедневие за народа. За това, много от тях сами си създаваха свои. Той - животът, е като кафе в джезве. Всеки обича пяната и каймака. А утайката оставя на дъното. Лошо е, кога се размъти онова по дъното и ти се наложи да пиеш от утайката. Там най-горчи!
За да направи живота си по разнообразен и пълен, Добрил си хвана любовница - Маруся. Тя бе нежна руса жена, от руски произход. Стройна и суетна с големи гърди, една сочна хапка за всеки мъж. Омъжена с две деца. Отдадена на семейството. Идеална за целта. Работеше от две години в офиса им. Срещаха се тайно по хотелски стаи или в колата. Това бяха малки сладки бягства, като захаросан бадем. Сладко в началото, но накрая щом се прибереше, усещаше горчивия му вкус. Беше му хубаво и същевременно гузно. Знаеше, че за един сладък момент в рая, можеше да му се наложи после дълго да живее в ада. Но как да се откажеше от трескавите моменти на очакване, от пулсиращото желание, от забранения плод!?
Маруся бе страстна жена и се разтапяше като сладолед в ръцете му. Колкото и бързи и кратки  да бяха срещите им те оставяха за дълго лепкавият ѝ вкус по устните му и разнообразяваха сивото му ежедневие.

Добрил прегърна радостно колегата си Владо. Работеха заедно от четири години и се бяха сприятелили.
Владо бе изпратен в командировка за един месец в Япония.
Сега когато се върна, въодушевено разказваше на колегите си  за порядките и традициите в страната на Изгряващото слънце. След работния ден двамата се отбиха в съседното кафене, за да си поговорят по мъжки.
    - Как са японките? Успя ли да ги пробваш? - попита ухилено Добрил.
    - Много дребни и нежни са, като порцеланови кукли, ама всичките са ми еднакви! Пък и нали знаеш, че тук освен жена си имам и една друга тигрица. Та, те двете ми стигат! Едната ме напряга, а другата разпуска. Донесъл съм ти подарък. "Омамори"- амулет за щастлив брак. - подаде му една малка лилава торбичка от плат с йероглифи. - На жената и на тигрицата съм донесъл червени за любов. Да ме любят до гроб! - засмя се Владо.
    - Благодаря, приятел! Сега ще тръгвам, че жената е много равнина и закъснея ли, разпитва както гестаповец - евреин.
Добрил се прибра. Жена му месеше кайма в кухнята.
   - Закъсня! Къде пак се пилееш? Внимавай! Хвана ли те  да пиеш или кръшкаш - лошо ти се пише! - закани му се тя.
Изведнъж се чу приглушен звън от телефон.
   - Я ми подай телефона от чантата, че цялата съм омазана.
Добрил дръпна ципа и бръкна в чантата. В ръката си стискаше малка червена торбичка от плат с японски йероглифи.