Добрил седеше по боксерки на дивана пред телевизора, стиснал бутилка бира. От отворения прозорец нахлуваше топлина на талази. Старият вентилатор се опитваше да я разбие и да охлади стаята, но силите му бяха недостатъчни. Младият мъж пъхтеше затиснат от непосилната гореща вълна. Пиеше втора бира с надеждата да се разхлади. Жегата обаче бързо обвиваше ледената бутилка и я стопляше. Беше намалил звука от телевизора и гледаше само картинки. Интересно му бе да наблюдава случващото се на плоския екран, без да чува. Сякаш дирижираше новините и ги тълкуваше, както му се иска. Той беше авторът им и той решаваше кой, какво да казва. Например: "Във верижна катастрофа край Ихтиман бе загинал крупен мафиотски бос. Цената на тока бе достигнала връхните си точки. От утре започваше драстичен спад. В парламента гласуваха единодушно увеличаването на средната работна заплата с петдесет процента." Чувстваше се могъщ. Превръщаше Ада в Рай. Така забравяше за празния хладилник, високите цени на тока, гадния ...