Aug 14, 2021, 9:04 PM

Омамори 

  Prose » Narratives
1444 8 29
3 мин reading

Добрил седеше по боксерки на дивана пред телевизора, стиснал бутилка бира. От отворения прозорец нахлуваше топлина на талази. Старият вентилатор се опитваше да я разбие и да охлади стаята, но силите му бяха недостатъчни. Младият мъж пъхтеше затиснат от непосилната гореща вълна. Пиеше втора бира с надеждата да се разхлади. Жегата обаче бързо обвиваше ледената бутилка и я стопляше. Беше намалил звука от телевизора и гледаше само картинки. Интересно му бе да наблюдава  случващото се на плоския екран, без да чува. Сякаш дирижираше новините и ги тълкуваше, както му се иска. Той беше авторът им и той решаваше кой, какво да казва.  Например: "Във верижна катастрофа край Ихтиман бе загинал крупен мафиотски бос. Цената на тока бе достигнала връхните си точки. От утре започваше драстичен спад. В парламента гласуваха единодушно увеличаването на средната работна заплата с петдесет процента." Чувстваше се могъщ. Превръщаше Ада в Рай. Така забравяше за празния хладилник, високите цени на тока, гадния си шеф и сърдитата съпруга. А когато започнеше футбол, мозъкът му изключваше и влизаше в режим "покой на мисловната дейност". Прав е бил оня мъдрец, дето е казал: ”Дайте на народа хляб и зрелища и той няма да се бунтува”. То, на българина зрелище и адреналин му трябват. Даже и хлябът му е излишен. Отдавна кара на фотосинтеза. Днешните зрелища в парламента, по магистралите и скандалните далавери на властващите, се бяха превърнали в ежедневие за народа. За това, много от тях сами си създаваха свои. Той - животът, е като кафе в джезве. Всеки обича пяната и каймака. А утайката оставя на дъното. Лошо е, кога се размъти онова по дъното и ти се наложи да пиеш от утайката. Там най-горчи!
За да направи живота си по разнообразен и пълен, Добрил си хвана любовница - Маруся. Тя бе нежна руса жена, от руски произход. Стройна и суетна с големи гърди, една сочна хапка за всеки мъж. Омъжена с две деца. Отдадена на семейството. Идеална за целта. Работеше от две години в офиса им. Срещаха се тайно по хотелски стаи или в колата. Това бяха малки сладки бягства, като захаросан бадем. Сладко в началото, но накрая щом се прибереше, усещаше горчивия му вкус. Беше му хубаво и същевременно гузно. Знаеше, че за един сладък момент в рая, можеше да му се наложи после дълго да живее в ада. Но как да се откажеше от трескавите моменти на очакване, от пулсиращото желание, от забранения плод!?
Маруся бе страстна жена и се разтапяше като сладолед в ръцете му. Колкото и бързи и кратки  да бяха срещите им те оставяха за дълго лепкавият ѝ вкус по устните му и разнообразяваха сивото му ежедневие.

Добрил прегърна радостно колегата си Владо. Работеха заедно от четири години и се бяха сприятелили.
Владо бе изпратен в командировка за един месец в Япония.
Сега когато се върна, въодушевено разказваше на колегите си  за порядките и традициите в страната на Изгряващото слънце. След работния ден двамата се отбиха в съседното кафене, за да си поговорят по мъжки.
    - Как са японките? Успя ли да ги пробваш? - попита ухилено Добрил.
    - Много дребни и нежни са, като порцеланови кукли, ама всичките са ми еднакви! Пък и нали знаеш, че тук освен жена си имам и една друга тигрица. Та, те двете ми стигат! Едната ме напряга, а другата разпуска. Донесъл съм ти подарък. "Омамори"- амулет за щастлив брак. - подаде му една малка лилава торбичка от плат с йероглифи. - На жената и на тигрицата съм донесъл червени за любов. Да ме любят до гроб! - засмя се Владо.
    - Благодаря, приятел! Сега ще тръгвам, че жената е много равнина и закъснея ли, разпитва както гестаповец - евреин.
Добрил се прибра. Жена му месеше кайма в кухнята.
   - Закъсня! Къде пак се пилееш? Внимавай! Хвана ли те  да пиеш или кръшкаш - лошо ти се пише! - закани му се тя.
Изведнъж се чу приглушен звън от телефон.
   - Я ми подай телефона от чантата, че цялата съм омазана.
Добрил дръпна ципа и бръкна в чантата. В ръката си стискаше малка червена торбичка от плат с японски йероглифи.

© Росица Димова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Така е, Дейка, не се знае каква "бомба" е скрита в тях! 🙂🙂
  • 🤣 Не се бърка в дамска чанта
  • Таня, Скити, добре сте ми дошли! 🙂
  • Ха, Роси, финала е много яко и неочакван
  • Миночка, винаги намираш хубава дума за мен! Благодаря ти! 🌹
  • Роси, много добре ми дойде, разтоварващо, привлекателно и дори накрая ме усмихна! Радвам се на таланта ти!
  • Изненадващ, Зиги! 😁 Благодаря ти!
  • Еееех 🤣🤣 какъв финал! Много харесах, Роси!
  • Благодаря, Генек! 🙂
  • Хареса ми.
  • Асе, Миг31, разсмяхте ме от сърце!
    Благодаря, Краси! Важното е, че амулетът е за щастлив брак!
    Благодаря, Иржи! Реших да е кратък разказ, не искам да отегчавам читателя. Все пак е лято, море, отпуска....🙂
    Петър и аз благодаря, че ме посети! Мъжете се хвалите с постиженията, но поне не използвате имена. Виж жените когато тръгнат да разказват и описват, стигат и до номера на обувките чак. 😁
    Благодаря, Стойчо! Ако се разкрият взаимно от с криминален привкус ще се превърне в хорър.😁
    Юри, само не знаем кой е ловец и кой жертвата. Важно е да се ловува! ☺
    Ирка, радвам се, че успях да внеса ведро настроение! Изненеряващите са най-ревниви и недоверчиви, защото знаят номерата и ги е страх да не им ги приложат и на тях.🤣
    Иви, благодаря ти! От как съм си в България ме е страх да питам познатите ми как е семейството. Доста бракове и парадиращи с любовта си връзки са се оказали надути балони!😁☺
  • Усмихна неделното ми утро, Роска!
    Много свежо и отпускащо четиво! Поздравявам те!
    А финалът- толкова неочакван и правдив.
    Браво! 😊
  • ...но това не е мой проблем, ако така съм прозвучала. Просто се забавлявам. И то много 😊
  • Да, точно той.
    Изневеряващите страдат най-много, когато се сблъскат с изневяра от от упор.
  • Ей, ще докарате човека до еректилна дисфункция, значи! Не така, де😊
  • Роси! 😊
    Живеят съвсем легитимно.
    И двамата ходят на лов.
    Мъжът и жената - петимно
    живеят в синхрон и любов!
  • Браво!
    Направо си е криминале с любовен привкус!
    Поздравления, Роси!
  • РОСИ, благодаря, нещо свежо за неделната утрин...
    Ами приятна история, ама ние мъжете нали обичаме да се хвалим...къде с торбички, къде с други завоевания...
    Карай, както е казал поетът '' Мир в къщи и любов навън..''
  • Тук не виждам закони на физиката, защото няма противодействие- нито Добрин кръшка за противодействие, нито съпругата му, те дори не знаят един за друг "забежките си"... По скоро важи поговорката"Крадецът вика "дръжте крадеца", когато съпругата се заканва, че ако го хване..., пък тя е "тигрицата" на Владо!!. Хареса ми разказа ти, Роси, бързо го разказа и още по- бързо заби поантата с подаръка в чантата!
  • Неразкрит и разкрит - двете страни в тайната на амулета
  • Две блондинки играят шах.
    - Кош! - възкликва едната.
    - Чакай ма, туй да не ти е футбол! Усмииииииииииих!
  • Абее подържате се вие , но сте само две блондинки и много лесно и аргументирано мога да ви убедя в правотата си, но като един истински (малко недодялан)кавалер ще замълча! Смея се с глаааас! Просто се сетих за виц с две блондинки!
  • "Закон за действието и противодействието": упражнената сила е действието, а изпитаната в резултат на това сила е противодействието.
    Права си, Асе! В разказа са забъркани повече обекти и с различна сила! 😄 Благодаря ти, приятелко!🙂🌹🍀
  • Вале и китайците също! 🙂
    Пепи, както е казал Мечо Пух " Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед… и това са две гърненца с мед."
    Благодаря, Младен! Животът понякога е като бумеранг, връща ти това което си изпратил.
    Светулчице, радвам се да те видя тук! Така е няма празно.🙂
    Миг, разсмя ме! Благодаря ти! Не бях се замислила, но наистина съм приложила в действие Третия закон на Нютон! Едно голямо усмих и от мен!
  • Росиии ти си Нютон в разказите ! В увлекателна форма си ни разяснила "Закона за запазване на енергията и "Третия закон на Нютон" Едно голямо усмих. Едно нещо ме успокоява , че в природата колкото е по мъж елена толкова са му по големи рогата! Смея се с глас на изводите си! Благодаря от сърце! Хубаво ми е на твоята страничка!
  • Природата не търпи празноти. Много правдиво.😑
  • Перфектно написан разказ с доста неочакван край и заглавие. Много мъдрост си инкрустирала в него, Роси! Понякога забравяме, че съществува принцип за реципрочност и оставаме сащисани от бекхенда.

    Моите искрени поздравления за талантливото перо!
  • Ха ха ха! Любов да има! Дето двама, там и трима, а що не и каре бельо-т
Random works
: ??:??