30.11.2018 г., 9:46

Онзи колоездач

521 1 0

Два часа по-късно осъзнах, че ти всъщност няма да дойдеш. Не в момента, в който получих есемеса ти. Тогава имахме важно съвещание. Колелото ме прегази на излизане от офиса. В шест часа вече е тъмно, а и хората бързат да се скрият от дъжда. Точно тогава онзи невидим велосипедист мина през мен, без дори да ме забележи. Болката под ребрата е толкова остра и тънка - велосипедна следа, която притисна стомаха ми към гърба. 
Колко удобно вали в такива моменти. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...