30.11.2018 г., 9:46

Онзи колоездач

517 1 0

Два часа по-късно осъзнах, че ти всъщност няма да дойдеш. Не в момента, в който получих есемеса ти. Тогава имахме важно съвещание. Колелото ме прегази на излизане от офиса. В шест часа вече е тъмно, а и хората бързат да се скрият от дъжда. Точно тогава онзи невидим велосипедист мина през мен, без дори да ме забележи. Болката под ребрата е толкова остра и тънка - велосипедна следа, която притисна стомаха ми към гърба. 
Колко удобно вали в такива моменти. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...