14.03.2024 г., 9:38 ч.

 Опасно изкушение 2 

  Проза » Разкази, Други
136 2 4
Произведение от няколко части « към първа част
6 мин за четене

                         Привършвах вече работата си, подредих градинските инструменти, оставаше да изтупам ръцете си и да ги забърша в работните си дрехи, когато гласецът на Йоана ме сепна през балкончето.

- Кирио Петро, Петро,... ще дойдеш ли вътре да си вземеш фрапето, мама я няма и заръча да ти направя.

Обикновено го носеха на масичката под кипариса,но...

Йоана, или както я наричах галено Йо, изведнъж израстна, пращящо от жизненост и здраве, или както бабите са се изразявали, отрано цъфнала роза. Е, няма да си кривя душата, но наистина беше понапреднала за възрастта си, освен че бе хубавица, вече оформени гърди, здрави бедра, тънки вежди и плътни устни. А усмихнеше ли се, ред бели зъби блестяха в устата й.Хубава и сочна ябълка с червени бузки. Е, не въздишах по нея, защото не я чувствах като сексуален обект, нали с майка й ги бяхме забъркали едни... Йо беше като умалено копие на майка си.

- Йо, само да си изтупам панталоните, мия ръцете и идвам. А не е ли по-удобно на масичката отвън.

Никакъв отговор, може би машинката вдига шум и не е чула.

- Йо, къде си - почуках на отворената врата и попитах

- Тук съм,... в кухнята, влизай

Замръзнах. Тя по бикини,  дългата й риза  уж прикриваше част от дупето,... ризата разкопчана отпред, връхчетата на гърдичките й любопитна надничаха, устните й полуотворени, косата небрежно разпиляна по раменете.

Смутих се. Вярно, на плажа съм я виждал по бански, но там е по-друго, всички са по бански, майка й кирия Доротея, заобикалящите ни , аз. Хващах ги и двете за ръце и така се разхождахме по пясъка или влизахме  във водата, или бедро до бедро седяхме на плажната хавлия или на шезлонга. От толкова време прекарваме заедно събота и неделя на плажа.

Изтръпнах. Какво ли е намислило това момиче. Достраша ме. Ами ако се разкрещи, скъса ризката си, доразроши косата си,... иди доказвай, че не си виновен.

Аз се изплаших, но не трябва да я плаша, да й се скарам, че виж станала белята. Кой ще ми повярва, майка й, моята майка, или сегашната ми приятелка Магдалена, работеща в Австрия. Или в  полицията, или съдията...

Окипазен, очернен за цял живот,... мръсник, изнасилвач на невинни момичета.

- Йо, защо си така облечена, или по-точно разсъблечена - попитах тихичко - Нещо случило ли се е.

Завъртя отрицателно глава без да продума.

Доближих се до нея опасно близо. Чувствах напрегнатото й дишане, оставаше само да се разлаче, нее, по-скоро да се разкрещи. Несъзнателно протегнах ръка, хванах нейната длан, топла и пулсираща в очакване. С другата ръка пресегнах и я погалих по косата, по бузките, пак по косата.

Дишаше на пресекулни...

Нещо не съм добре.В този момент мислех само как да излезем от опасната ситуация чисти и невредими.

Хванах я лекичко  за раменете, нежни, по детски наивни и доверчиви. 

Беше свела поглед и леко прехапваше устнички, усещах  раменцата й да  потрепват. Наведох се  и я целунах по челцето, не с някакви  лоши помисли. Поотдръпнах се  малко, няколко къдрички от косата й  бяха на челото й, духнах ги  спокойно и отново долепих устно на челцето й,...веднъж, дваж.

Тя стоеше немърдаща и незнаеща какво може да се случи в подобна нежност. Погледна ме въпросително с големите си елински очи, сега какво, твоя ли съм. Потреперваше едва, едва в очакване.

Сега е моментът.

- Йо, ти харесваш ли ме - попитах отново тихичко - Кажи ми го с думи

- Да, харесвам те - прошепна тя 

- И аз те харесвам, и то много, но така разсъблечена,... не сме на плажа Йо

- Защо никой не ме харесва, а Петро - шепнеше тя и разголваше гърдичките си

Преглътнах тежко,  сякаш гърлото ми бе пресъхнало.

- Аз те харесвам, майка ти, баща ти. Това, че другите не те харесват си е тяхна работа, те просто ти завиждат

- Така ли мислиш, Петро?

- Не само мисля, но е така - говорех й тихичко и спокойно - Хайде сложи си панталона, закопчай ризата или си сложи онази тениска с Мики Маус, и ще донесеш ли две фрапета на масичката отвън, удоволствие ще бъде да пийна с теб.

Хайде скачах в панталона, ризката,...няма да те гледам за да не те притеснявам. Хайде, отвън съм на масичката.

Бавничко тръгнах заднешком. Погледнах я, ръчичките й треперят закопчавайки ризката си, надяна панталона , напъха я вътре, копчето, ципа, сръчно прибра косата си и стана другата Йо.

Лекичко въздъхнах облекчено.

- Ще се справиш сама с фрапето, нали, отвън съм

Приседнах на стола, целият изпотен, все едно са ме гонили пазачите на кооперативния бостан. Мигах като в несвяс.

           Дойде  с елегантната си походка, с табличка с двете чаши фрапе. Трагикомедията трябваше да продължи. Станах да я посрещна, нали вече сме европейски джентълмени от Филибето.

Разбъркахме и отпихме мълчаливо.

- Знаеш ли Петро, аз наистина те харесвам, ти си много по-различен от другите мъже, внимателен, учтив. Забелязвам на плажа как другите момичета и жени те гледат, но аз искам ти да си само мой - наруши мълчанието тя с мутиращ гласец

Ох да му се не види, остана само и  да се разплаче, да й почервенеят очите и като се върне майка й, да я попита защо са червени очите й,... и край на всичко.

- Ами и да гледат и да не гледат, аз си имам вас, и щом съм с вас на плажа, значи ми е приятно и не обръщам внимание на други жени. Всъщност така и трябва нали - добих по-куражлийски тон

- Да, прав си - усмихна се и тя

За миг пред очите ми изплува плажа. Кирия Доротея, Йоана и аз, е как да не предизвикваме завистливи погледи. Те стегнати в еднакви по цвят бански костюми, между тях пристъпям аз в черни или тъмновишневи боксерки. То добре, че не ме мързи и през седмицата всяка сутрин вдигам железа в къщи преди закуска, да де, здрав дух в здраво тяло, но е друго като женските очи погледнат или почувстват до тях мускулесто тяло ,а не медуза на два крака. Може би допълвахме завистта и с това, че се държахме естествено, все едно сме майка с млад съпруг и тяхната пораснала дъщеричка. На мен специално ми беше особено приятно да поглеждам тайно Доротея в бански, има нещо магически тайнствено , а Йо я възприемах наистина като сестричка, като честно и добродушно момиченце, даже не съм я забелязал да ме гледа в предното на боксерките. С настроение идвахме  и си отивахме от плажа..

Погледнах я. Седнала спокойна пред чашата  фрапе, да оправя непокорните кичурчета коса паднали на челцето й.

Миличката ми тя, просто не осъзнаваше каква беля можеше да си навлечем, ако се бяхме поддали на изкушението.

- Йо, искаш ли да ти разкажа една случка, когато бях на твоите години - сериозно я попитах - Сложи си дланта в  моята длан и започвам.

Тя се усмихна по детски, намести се на стола и покорно сложи дланта си в моята...

 

 

следва...

» следваща част...

© Petar stoyanov Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Скитница, Люси, благодаря ви...понякога изпадаме в подобни ситуации, но изкушението трянбва да бъде победено от разума.
    МислителКаменов, ако човек си постави задача да е професионален културист, изключвам възможността да е без ''подобрители'', обаче ако има добра физическа даденост с мин.усилия може да я поддържа. А да си активен спортист се изисква и лишения от доста светски преживявания, а ние сме само здрав дух, в здраво тяло.
  • Героят ти е завидно съобразителен, как само успя да се измъкне от ситуацията!
    Поздравявам те!
  • Интересен разказ, ще чакам продължението. 😊
  • Сложна ситуация!
    Тази история се очертава много интересна и вълнуваща.
    Между другото, като описа лирическия герой, се сетих, как няколко познати жени са сравнявали физиката ми с хора, активни спортисти, и ми стана леко смешно 🤣, защото реално погледнато поне аз не виждам реална прилика, но както и да е 🙃
    Поздравявам те.
Предложения
: ??:??