Големите й очи ме гледаха в очакване. Без да се колебая започнах.

- Като ученик тренирах волейбол, сигурно съм бил добър състезател, защото бях в основната шесторка на отбора. Често тренирахме с девойки старша възраст, разделяха ни по три момичета и три момчета като за истински волейболен мач.

При всяка спечелена точка момичетата се прегръщаха и потупваха по дупетата. Скоро и с нас постъпваха така, не се срамуваха, но ние момчетата не си позволявахме такава радост. Понякога с нея се прибирахме пеша от тренировка, макар и по-малък на години, ръстово бях с една глава над нея. Обземаше ме приятно чувство, харесвах ли я, обичах ли я, нали исках да съм винаги до нея.

Занемарих учението, не бях така концентриран на тренировки, но не пропусках да гледам състезанията на отбора й, съзерцавах стройното й тяло ,  представяй си как се мята в ръцете ми. На няколко мача треньорът не ме пусна в игра, загубих спортен дух, навсякъде образът й ме преследваше. Подготвяхме се за средношколско първенство, бях разсеян и на тренировки и в училище. След една тренировка ме пресрещна на изхода  от залата и тръгнахме  отново пеша към домовете си, никой не смееше да  заговори другия, ръцете ни бяха една до друга, но не смеехме да се хванем.

- Хей, чакай малко - спря се тя - Ти какво си мислиш, че като не играеш и не учиш ще навредиш някому ли, не ,вредиш само на себе си. Знам какво те терзае, и  мен също...Ти ме харесваш и аз те харесвам, но това не е пречка да се учиш, да тренираш. Ще ми бъде много по-приятно, ако си добър ученик и спортист, бих се гордяла с тебе...А така с какво да се гордея. Даже и да не станеш добър спортист, може и трябва да си отличен ученик. Мисля, че бях ясна.

Тя се пресегна, хвана дланта ми и така хванати за ръце продължихме отново мълчаливо. Това ми подейства като допинг.

Амбицирах се, имах вече за какво да се боря, сякаш негласно й бях обещал, че ще се променя. Тренирах усилено, учех два пъти повече. Отново бях в основната шесторка, повиших оценките си по всички предмети, ходех на допълнителни уроци по математика и английски език. А след тренировки, отново хванати за ръце се прибирахме към къщи. Спечелихме средношколското първенство, девическия отбор спечели зоналното. Ваня започна да играе в представителния градски отбор, редовно ходехме с момчетата на мачовете им, аплодирахме  ги от трибуната, крещях '' Ваня, Ваня ...'' Тя завърши гимназията, приеха я студентка и вече тренираше в проекто олимпийския отбор, ходеше на международни турнири.

Дойде на дипломирането ми от гимназията. Имах само петица по български език, можех да следвам където си пожелая.

Тогава тя ми подари букет цветя и ме целуна истински  за първи път, за това че не съм я подвел в учението и в спорта.

На някакъв турнир й предложили да играе в италиянски волейболен отбор. Тогава отново ме целуна истински.

- Това е шанс за мен, а ти не се предавай, следвай мечтите си, учи, имай цел в живота си - ми каза сериозно.

А може би зад сериозността й да се е криела искрицата, огънчето, че ме е харесвала и ми е посочила вярният път.

Записах Математика и Компютърни технологии. Беше ми много трудно, тренировки, лекции,изпити, чувствах, че не бях полезен за себе си и на двете места. Избрах Университета, а тренирах само за здраве.

Предстоеше ми дипломиране, когато познати ми казаха, че Ваня е завършила и Спортна журналистика и Треньорски профил волейбол, омъжила се е, имала две деца и още работи в Италия...

- Интересно Петро, вероятно не само те е харесвала - прошепна Йоана

Направих се, че не съм я чул.

- Майка ти беше споменала, че ходиш на спортни и фолклорни  танци, напредваш ли

- Да ходя, трупата ни по фолклорни танци ще има концерт след две седмици, ще дойдеш ли, тук в летния театър

Усетих как ръчичката й потреперва в дланта ми.

 - О, разбира се, ще следя афишите, а и кирия Доротея вероятно ще ми напомни

Йоана се поразмърда на стола си, погледна ме и наведе главичка.

- Като по-малка ходех на балет, но постепенно наедрях, станах височка и вероятно беше трудно на балетиста да ме подхваща и преминах в танците, е и редовно ходя на плуване в закрития басейн, но не мога да се похваля с особени резултати. Едва ли ще стана именита пианистка или художничка,но не съм ги занемарила, а  виж с учението се старая да не правя компромиси.

Как мислиш Петро, винаги ли има няколко момичета, които се правят на по- отворени с момчетата и ни разказват  преживелици с тях,... а аз се подведох, извинявай Петро - все така тихичко говореше Йоана

Това ли било, а не знаеш колко е опасна тази игра, може да изгорим и двамата, ако се поддадем на изкушението.

- Хайде и ти да ми обещаеш, че няма да се разконцентрираш с подобни помисли за момчета, имаш време, сега ти е времето да учиш, да играеш танци. Ще станеш студентка вероятно в чужбина, а там можеш да организираш своя трупа, всеки иска да играе сиртаки, зебеки. Ето всяко лято ходите при баща си в Англия, хората плащат за езикови ваканции, а ти съчетаваш полезното с приятното. Хайде да направим така, ще ме приемеш ли като виртуален катализатор за учение, за танци,... а за другото ще изчакаме и няма да казваме на никого.

Изправи главичка, въздъхна тихичко, погледна ме доверчиво и погали дланта ми...

                 Минавал съм често покрай гимназията където учеше, но какво да ми прави впечатление, радостни и безгрижни деца, облечени в  униформа сиви полички с бели чорапогащи за момичетата, сиви панталони за момчетата, всички с бели ризи, сини половери с емблема, с вратовръзки, отдалеч да се вижда, че са от Прото гимназио.

Загледах се веднъж. Спрели няколко леки коли и моторчета, момчетата явно не са ученици от Прото, захапали цигари и с фалшиво самочувствие на преуспяли млади хора, няколко  момичета с училищни униформи с писъци  се затичаха към тях и увиснаха по вратовете им за целувка. После скачаха в колите или по моторетките и отпрашваха нейде.

Следваха  други момичета гледащи с тъжни очи, после момчета превити надве под тежеста на ученическите си раници

Зърнах и Йоана пристъпяйки тъжно на стройните си крака. Дожаля ми.

               Търпеливо чаках с роза в ръка гюрултията да отмине и да се появи втората партида ученици. Йоана, преметнала раничката си, насреща ми с невиждащ поглед.

- Йо, Йо,... къде гледаш, ще се спънеш - подвикнах весело

Тя се поспря, попремига, затича се  към мен и ме прегърна.

- Петро, ти,... не съм очаквала

- Заповядай, как мина учебният ден, дай раничката на мен

Тръгнахме, тя се оживи, с жестове и смях разказваше някаква случка от деня.

Уточнихме се, че всеки петък мога  да я чакам пред училище. Тя сякаш се промени, доби самоувереност, поканихме няколко пъти нейна приятелка в кафе-сладкарницата на тортички и безалкохолни. И двечките се чувстваха горди и харесвани млади дами, говорехме си неангажиращи неща, смеехме се приятелски.

Остана най- трудното, как да кажа на Доротея, няма ли да предизвикам ревност, майчинска ревност или ревността на любяща приятелка. Трябва да съм честен с нея.

Разказах й, като скрих някои подробности, милата тя се разплака, прегърна ме и целува ненаситно

- Благодаря ти Петро за искреността, виждам че Йоана е коренно променена,...все пак и тя има нужда от бащинска, извинявай от приятелска ръка до нея, благодаря ти.

               И  това лято ги изпратих на летището за Лондон при кириос Костадинос. Сега той заемал ръководна длъжност в Бритиш петролеум ВР, и по-рядко му пращали снимки от двора, а и той понамали изискванията си.

След 3-4 дни получих СМС от Магда от Виена, кога пристига. Чаках я вече на терминала на летището с букетче.

Магдалена, преоткрихме се едно лято на главната улица, загледани в някаква витрина. Бяхме състуденти, поработихме из тукашните фирми, после тя спечели конкурс в клон на '' Сименс '' във Виена и замина за Австрия.

А аз използвах познанията си по гръцки и английски езици, и както родителите ми на шега казваха, ето продължавай тук, ние се пребираме в България, оставяме ти къша, лека кола, не си малък търси си работа, щом в България за теб нямало. И си заминаха. Е, не съм се издигнал кой знае колко във фирмата, но се справям успешно с хардуера, софтуера, пишех дребни програмки или  ме търсеха в техническия отдел за помощ. А  Голфа 4 ми вършеше прекрасна работа, не съм състезател та да хвърча по булевардите или магистралата, и както сам си се смеех, нали пристигам от точка А до Бе

А с Магдалена се харесахме повторно, дали бяхме изплашени, че времето си върви бързо напред и може да остареем и да си останем стари мома и ерген. Поканих я тогава  на шега на море в Атина, тя взе че се съгласи и от тук си замина за Виена, после аз ходих за Коледа, и така екскурзианти по света. Харесах си един лъскав  червен Мини Купър, тя го спазари доста под обявената цена, направихме си заедно  лятна разходка през Европа до Атина на море . Не, че не исках да се изфукам пред колегите с Мини Купъра, но защо да си спечелвам неприятности, и го карах тайно така да се каже, нали имам Голфа.

Отново с Магдалена разходки из Атина, плаж,... и любов , и плаж, събирахме слънце и жизненост, бръмчахме с МиниКупъра  до Маратон, из Пелопонес. 

И  защо ли не правех решителната крачка, да й предложа да сме заедно...

следва....