Обичахме с Магдалена, като си дойдем в Атина на почивка, или на гости у нас си, да пийваме кафе в заведението срещу входа на парка. Избрахме си го, защото беше близо до къщи, а децата като по- малки ги пускахме из парка да играят, а ние се наслаждавахме на ароматно елинико кафе и радостни родители, и деца подскачащи към входа на парка.Бяхме спокойни, защото беше ограден и  нямаше къде да избягат извън парка, и нямаше с какво да се ударят или наранят, не се допускаха и кучета. Заедно с другите деца се чувстваха самостоятелни без надзора на родители.

Момиченцата ни, Аника и Грета, оставихме при родителите ни в България да ядат пресни витамини и пият истинско мляко и очаквахме родителското посещение и децата след 10 дни.

Идилия, всички станахме граждани на света, имаше къде да ходим. Беше ни радостно когато родителите ни идват на гости във Виена, особено по празниците беше неописуема радост за децата. Летно време ги акредитирахме с едните дядо и баба в Атина на слънце и на плаж, или в България. Но повече им харесваше  Атина заради морето. Аника все философстваше '' Тук си имаме гора и сняг, искаме слънце и море...''

               Лека кола  паркира току до нашата. Стройна  млада светлокоса  жена пъргаво изкочи, отвори задната врата, слезе момченце, огледа се предпазливо и спря зад мамата. Тя помогна на момиченце да слезе, после на друго момиченце.

Изправи се, а вятърчето  игриво заподскача из косата й . Кого чакаха,... а шофьотът или таткото.

Симпатичен  усмихнат млад мъж застана до тях, колата изписука за заключване. Светлокосата жена оправи  дрешките на момиченцата, о, изглежда са близначки, малки румени куклички. Мъжът ги хвана за ръчички, жената оправи дрешките и на момченцето, щипна го по бузката, натисна нослето му и всички се разсмяха, хвана го за ръчичка.

Тръгнаха към парка , минавайки зад колата ни с австрийска регистрация. Жената се  позагледа , усмихна се загадъчно, прехвърли търсещ поглед към заведението, завъртя глава сякаш да избистри нещо. Усмихна се широко и последва мъжа с близначките.

Стройна и наперена жена, стегнат ханш очертаващ се през панталоните, едър бюст и чаровна усмивка. Попремигах учестено, приличаше на кирия  Доротея, не по-скоро на дъщеря й Йоана...Халюцинирам вероятно.

- Петьо, виждаш ли, още едно щастливо семейство - нежно продума Магдалена - Момиченца близначки и момченце

- А, и майката си я бива - разсмях се

- Ами нищо не каза за бащата - подхвана смеха тя - Не е за пренебрегване

- Ах, тии - не преставах да се смея , галейки дланта й

- Как ми се прииска момченце -  замечтано въздъхна  - Ти ще се грижиш за Аника и Грета, а аз за момченцето когато сме на разходка покрай Дунава, също като това семейство...

Погледнах я дяволито.

- И  какво чакаме тогава, да вървим в къщи и да поработим за момченце

- Наистина ли - попита тя плахо - Искаш  и момченце

И притисна дланта ми обещаващо и насърчително.

               Изгубихме представа за времето. Голите ни тела потръпваха блаженно все още вплетени.

Наистина  това беше Йоана, малката нежна Йо. Колко хубава е станала и истински щастлива.

Отново не се упреквам, че съм се държал достойно преди толкова години, не съм се поддал на изкушението на едно малко и любопитно момиче, мислещо си че любовта е нещо ей така всекидневие, без плам и обич. А изглежда съм  направил от нея истинска  обичаща жена, съпруга и майка.

- Петьо, спиш ли - промълви Магдалена - Даже и не дишаш...

- А, дишам, дишам - тихичко прошепнах и подкрепих с целувки

- Така ли, а преди полувин час как дишаше, а - хихикаше тя - Нали искаме момченце, то така изведнъж не става, така да знаеш

Колко му трябва на един обичан и обичащ мъж да е готов отново за любов.,

Дали си мислехме за онези мъж и жена, и си представяхме, че се любим с тях. Възможно е.

                 И един хубав слънчев ден проплака синът ни Вилхелм...

край....