Операция "Дядо Коледа"

Операция „Дядо Коледа”

    Дядо Коледа въздъхна тежко и си наля едно уиски. Главата го цепеше адски. Вчера главното джудже имаше рожден ден  и спретна купон, както си му е обичаят. Откараха до ранни зори. Легна си към пет сутринта и сега се чувстваше като парцал, с който са минали пода поне три пъти. Годините си казваха думата. Едно време пиеше до сутринта. Спеше три часа и се събуждаше свеж като градинска краставица. Годинките неусетно се натрупаха и сега след всеки купон водеше борба за оцеляване.  

         Някои си мислят, че е много лесно да си Дядо Коледа. Работиш един ден в годината, а през останалото време се забавлявате със Снежанка. Тези хора бяха далеч от истината и нищо не разбираха от неговата работа. През останалото време се решаваха организационни проблеми, логистични задачи и спазването на всякакъв вид директиви, които бюрократите поради липса на друга работа съчиняваха, колкото да отчетат дейност.  Ето, миналата година реши проблема с недостига на играчки, като закупи огромно количество от Китай. Сега обаче китайските играчки ги забраниха. Били опасни. Е, откъде по дяволите да намери тогава толкова играчки. Да не говорим, че и желанията на децата станаха едни – ум да ти зайде. Вчера му донесоха писмо от едно седемгодишно момиче, което искаше пръстен с диамант за себе си и за мама и по възможност две хиляди евро в брой. Това така го потресе, че веднага удари едно уиски. Друго дете пък искаше „Бентли” и лаптоп. Да се чудиш откъде малката му главичка е побрала такава кола. Не. Сложно стана с подаръците. И все по-сложно щеше да става. Не е като едно време, когато децата се радваха на плюшени играчки и работата беше песен.

         Снежанка също си имаше своите капризи. От цял месец му опяваше на главата, че костюмчето ù било от миналогодишната модна колекция и ù трябвало ново. По възможност на „Армани”. Видяла го на някакво ревю и очите ù останали в него. Роптаеше и срещу шейната. Била вече демоде. Трябвало да си вземат „Мерцедес” или „Ягуар”. Добре поне, че не искаше „Бентли”. От време на време проявяваше скромност и здрав разум.

         Джуджетата също му създаваха грижи. Направиха профсъюз и взеха да се борят за петдневна работна седмица и увеличено заплащане на извънредния труд. Отделно искаха да се пенсионират на осемдесет години, а не на деветдесет, както беше досега. Да им се чудиш кой им вкарва тези простотии в главите. Явно малко работят и се занимават с глупости. Трябваше да ги стегне, иначе нещата щяха съвсем да излязат от контрол.

         Отгоре на това някакъв българин – май Бойко се казваше, изявяваше претенции той да е Дядо Коледа. Искаше да приватизира предприятието му. Такова чудо досега не беше му се случвало. Този свят окончателно се побъркваше, а той въобще не бе в час с новите реалности. Задаваше се анархия. Усещаше го все по-осезаемо, но си нямаше на идея какво да предприеме. Миналата година, когато влезе през комина да остави подаръка на едно дете, баща му извади пушка и без малко да го застреля. Добре, че си беше бързак и се измъкна мигновено. В друга къща детето не хареса подаръка си и изрази недоволството си първосигнално, като го погна с бухалка. Отново бързината го спаси. Заприлича на заек. На друго място майката поиска вместо коледен подарък да оправи пералнята ù.  Заради тези случаи застрахователите му вдигнаха премиите по застраховка „Злополука” и го предупредиха, че ако продължава така, в скоро време ще откажат да го застраховат. Не. Тежки времена се задаваха. Вчера му се изтипосаха едни от някаква фирма и му заявиха, че срещу добро възнаграждение могат да оптимизират дейността му. Без малко да ги изгони с ритници, но нали си беше добрият Дядо Коледа - въздържа се. Защо да пада на тяхното ниво, пък и то едната доброта му остана. Нищо друго. 

         Въздъхна тежко и отпи протяжна глътка от уискито. Чувстваше се като хилядагодишен старец, а беше само на деветстотин години. Младеж. Тъкмо отново надигаше чашата, когато вратата се отвори с трясък. Тръгна да се обръща, за да види кой нахалник влиза като в хан, но в този момент чу някой да вика „Полиция” и се озова по корем на пода, с белезници на ръцете. Стаята се изпълни с хора. Извърна глава и успя да види, че стаята е пълна с полицаи, а в него като дуло бе насочен обектива на една камера.

- След сложни оперативни мероприятия, продължили цял месец, току-що арестувахме боса на бандата, която се занимава с нелегален внос на детски играчки. – каза някой с равен глас и продължи. - Операцията с кодово име „Дядо Коледа” се проведе при отлично взаимодействие между полицията и прокуратурата. В момента се арестуват и останалите членове на организираната престъпна група, която е нанесла щети на държавата на обща стойност от сто милиона лева. Очаквайте подробности на специална пресконференция, която ще даде вътрешният министър.    

         Дядо Коледа въздъхна облекчено. Най-сетне всичките му грижи и проблеми изчезнаха като пролетен сняг и затворът му се стори уютно и спокойно местенце. Да му мислят другите.