∞
– Амара, имаш ли много работа?
Сестра ми току-що се бе появила в библиотеката и бе застанала до бюрото ми. Дългите ѝ тънки пръсти нервно дърпаха и усукваха дръжката на чантата, устните ѝ потръпваха.
– Какво има? Добре ли си? – вдигнала очи от древния ръкопис на лински, който трябваше да преведа, аз се опитах да разбера какво се случва с Малена.
Преди два дни се бяхме върнали от Страната на Слънцето и бях затрупана с древни текстове. Въпреки това, очевидно съспипаният вид на сестра ми, ме накара да се разтревожа и да зарежа преводите за малко. Олепителното лилаво-златно слънце нахлуваше през високите прозорци и хвърляше отчетлива, разкриваща светлина върху красивото ѝ лице. Сапфирените букли, обикновено огледално лъскави, днес бяха пухкави и неподредени, сякаш е стояла с часове на ветровита тераса. Беше ужасно пребледняла и ако не беше кристално ясно, че е Орисана, щях да реша, че ще припадне. Малена пусна чантата си на бюрото и отмаляла, направо се свлече на стола срещу мен.
– Не съм ...