teodoralindemann
156 резултата
Изгарям
като пламък на свещ,
потъвам
в очите ти -
два изумруда, ...
  355 
Обичам те
без лудост, без свян и без огън,
обичам те –
пристан, тревога и блян.
Обичам те – ...
  327 
Тя е като пума, като тигрица в човешка кожа.
Гъвкава. Опасна. Изкусителна като първородния грях. Косата й е златиста, кехлибарена като течен мед и също така сладостно уханна.
Тя е усмихната. Чаровна. Привлекателна като магнит. Дяволито-невинна в сексапила си. Очите й са толкова черни, сякаш поглъщат ...
  328 
Завръщане в утрото -
без теб,
ще е странно и
горест изпълва душата...
Завръщане без теб, ...
  297 
И
преливаш във мен
изчезваш, разтапяш се в самотата
и
крещиш във мрака, ...
  397 
Ти си болка
и
шепот,
страдание, гняв и любов,
избликваш ...
  359 
Той пламва
и аз горя,
раздира, пресъхва, обгаря,
крещя
не заспивам, ...
  333 
Ти.
Си от онези мъже -
сладки като мед, горчат като отрова,
ти -
незабравим, обожаван, но и мразен, ...
  657 
Сила.
Той настъпва.
Сила.
Крачка напред.
Мъка. ...
  352 
Изкупвам вината си –
студени чаши алкохол,
изкупвам вината си –
лъст, заблуда и малко платина,
изкупвам вината си – ...
  368 
Той сваля шала -
коприна -
долавям уханието -
цъфнали рози -
и се усмихва - ...
  410 
Промъква се
тихо
в ума ми като
сянка на хищник,
като ...
  391 
... излязохме да пушим навън в ониксовата нощ – студена и кристално ясна. Широката централна улица беше празна, по паветата притичваха само кучета, случайни минувачи се стопяваха в мрака. Светещите витрини на магазините и бутиците от двете й страни хвърляха ледена светлина върху лицата ни, цигарения ...
  361 
Събудих се малко преди изгрев, стреснат от споходилите ме през нощта сънища. Небето надничаше иззад прозореца – отгоре хладно синьо, по-надолу прасковено, пронизано от златисти нишки, чакащо жаркото слънце. Сърцето ми биеше учестено, чувах го в ушите си. Леко се надигнах и се загледах в прозирната о ...
  388 
  404 
Прекарах няколко часа на гроба й – умиротворен, притихнал и много тъжен. В душата ми меко догаряше скръбта – не така хищна, както в първите седмици след смъртта й, но все така всепоглъщаща.
Седях там, направо върху светлозелената трева, и усещах слаба усмивка на лицето си – усмивка, която никога не ...
  342 
Късно вечерта заваля силен, проливен, летен дъжд, докато небето се раздираше от светкавици. Смъртоносни, бялозлатни, пращящи, те разсичаха облаците, потръпваха във въздуха и го насищаха с озон, с ухание на буря. Гръмотевиците пък, сякаш обидени от величието им, се надпреварваха коя да звучи по-запла ...
  409 
Здравей, който четеш това,
Иска ми се да напиша писмото на ръка, да го свия на руло в бутилка и да го пусна в буйните води на някоя река, но нямам физическата възможност за това. Нека ти го обрисувам, представяй си, че се случва...
Отбивам се за последно на този бряг. Над мен небето прилича на течен ...
  570 
Колко е блудкаво и колко студено –
в теб да се взирам усмихната бледо,
когато стоиш незапомнен пред мен –
такъв те обичах – необикновен.
А после ще те мразя – както мразя врага си – ...
  354 
Аромат на вишни по врата усукан,
сладка усмивка - любима случка,
просветващи сини очи -
така сластни, но хладни звезди.
Устни като блян изваяни и малко стипчиви, ...
  276 
Вълнение и болка над копринени вълни
бавно загиват в безкрая,
копнеж по отдавна отминали дни -
вечен като късче от Рая.
Радост и мъка преплетени в плитка от страст, ...
  548 
Забравих -
беше студено, твърде красиво,
забравих -
бе така далечно, но все пак близо,
забравих - ...
  285 
Обичам те...
(помня, да, ти ме отвлече)
Обичам те...
("нежна тръпка" май ме нарече)
Обичам те... ...
  349 
Да се събудиш в онзи миг на вечност,
в който забравата забих на клечка
и когато бавно усмивката осъзнаеш,
изгаряш като факел в безкрая.
Да погинеш сред думи, лъжи и закани, ...
  381 
Очите - толкова черни, че биха ме изпили,
устни - купидонов лък без свян изобразили,
усмихва се - като че нещо се пропуква
във вените сладостен пожар избухва.
В гърдите ми остана - ...
  362 
Искам да те любя, да те убия,
от теб живота с устни да изпия,
да те погълна, да те отнема от теб,
да възпея с отрова бесния гнет...
А после да те вдигна, ...
  298 
Омразата - кажи ми как да я изтърпя,
погнусата в душата как да изразя,
кажи ми как да те гледам без да целувам яростта,
как да те докосна - разкъсана сянка на любовта?
Отговори ми - какво ми остана - болка, гняв или страст, ...
  271 
От дни в душата ми кърви
болка, усмивка сладка или може би сълзи,
давя се в непрогледна тъма -
плач на дете в посребряла зимна гора.
От дни в душата ми кънти ...
  403 
Искаш ме – дива, страстна, непокорна,
за палежи, болка и грях отговорна,
искаш да те изпия, да те превърна във блян,
да те имам – отровен копнеж неизтлян.
За какво съм ти – да сменям цвета, ...
  319 
Понякога горчиш като отрова,
понякога си цвете сред нощта,
луната целуваш в изнемога,
давиш болката в измамна красота.
И после – нищо, пак съм аз – ...
  425 
  388 
  414 
Мъж си -
като сред огъня роден.
Мъж си -
от безсмислието победен.
Мъж си - ...
  397 
  411 
  509 
  439 
  443 
  437 
Купих те и те продадох,
после пак те купих – изхабен,
ръка претръпнала подадох
за теб – от търговия уморен.
Оставих в ъгъла ти прашен ...
  328 
  396 
Предложения
: ??:??