1.09.2009 г., 19:25

Оркестър

776 0 0

- Нали всички знаете колко чувствена, колко нежна съм? И музиката ми е такава, не като на барабана, например - каза флейтата.

- Ти защо обиждаш? И аз изразявам чувства. Ако звуците ми са бавни - тъга показвам. Ако са бързи - радост прелива.

- Е, е, ако е за чувства - моите звуци са за душата. От тях лъха философия. Какво знаете вие? - обади се саксофонът.

- А аз съм заразително бодър. Ще го отречете ли? - запита инструментите тромпетът.

Запита, но не чакаше отговор.

- Какво говорите? Моята музика е божествена. Това е всеизвестно. - каза лирата и даже една струна издаде нежен звук.

- А чували ли сте за акорда на пианото? Какво ще ми кажете сега, а?

- Я стига! Толкова сте смешни с хвалбите си. Всички звучите прекрасно. Можете и сами да се изявявате, но всеки, който е сам - е самотен. Слушайте мен - старата цигулка. Много концерти съм имала, но когато свиря с вас ми е хубаво. Приятно ми е и издавам най-нежните звуци, които зная. А сега готови ли сте? Хайде! Идва диригентът.

Заедно да създадем божествената музика. Нали сме оркестър?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Харита Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...