- Нали всички знаете колко чувствена, колко нежна съм? И музиката ми е такава, не като на барабана, например - каза флейтата.
- Ти защо обиждаш? И аз изразявам чувства. Ако звуците ми са бавни - тъга показвам. Ако са бързи - радост прелива.
- Е, е, ако е за чувства - моите звуци са за душата. От тях лъха философия. Какво знаете вие? - обади се саксофонът.
- А аз съм заразително бодър. Ще го отречете ли? - запита инструментите тромпетът.
Запита, но не чакаше отговор.
- Какво говорите? Моята музика е божествена. Това е всеизвестно. - каза лирата и даже една струна издаде нежен звук.
- А чували ли сте за акорда на пианото? Какво ще ми кажете сега, а?
- Я стига! Толкова сте смешни с хвалбите си. Всички звучите прекрасно. Можете и сами да се изявявате, но всеки, който е сам - е самотен. Слушайте мен - старата цигулка. Много концерти съм имала, но когато свиря с вас ми е хубаво. Приятно ми е и издавам най-нежните звуци, които зная. А сега готови ли сте? Хайде! Идва диригентът.
Заедно да създ ...