- Днешното занятие е на тема "Разузнаване"! - извика Сержант. - Тази нощ, при висока степен на секретност, един от готвачите ни приготви нещо, което сега се намира под този похлупак. Всяко отделение трябва да проведе свое разузнаване и командирите ще ми докладват резултатите след три часа. Успелите ще получат награда. Действайте!!!
- Какъв е планът ви за действие? - попита подопечните си Фи Тил.
- Но? Сянка? - въпросително кимна към двамата Гар Ван.
- Не става - извинително сви рамене вълкът.
- Изолирано е срещу подушване - обясни сянката. - Може би специално заради нас...
- Предлагам да извършим маневра с двойно отвличане на вниманието - предложи Черната Пантера Ра. - И да надникнем под похлупака.
- Кой ще се промъкне? - попита сенчестата. - Целта е в кабинета на сержанта и лично той ще я пази!
- Под похлупака има кифлички с мармалад - неочаквано заяви Ко Та Рак.
- От къде знаеш това?! - учуди се Фи Тил.
- През нощта проведох предварително превантивно разузнаване - обясни котакът.
- Бил е гладен и се е разходил до кухнята - преведе Но Щен Вълк.
...
- Това е древна игра, която все още се използва в обучението на бойците - каза Фи Тил. - Нарича се "Вземи монетата", целта е да вземете монетата от ръката ми преди да затворя дланта си. Кой ще се пробва?
- Заповядай - подаде му монета Мрънкалото.
- Благодаря, но си имам - кимна ефрейторът и проверявайки джобовете си измърмори: - Хъм, къде ли е?! Преди минута беше тук някъде...
- Тази е твоята - сви рамене Мрънкалото и отново тикна монетата в ръцете на инструктора.
- Хъм - почеса се по врата Фи Тил. - Как го направи?!
- "Вземи монетата" - ухили се запитаният.
...
- Кои бяха тези? - попита Фи Тил.
- Това са моите учители - отговори Сянка. - Шира и Ръмжачът.
- Ахам - кимна ефрейторът. - И какво те учат?
- Амии... - замисли се за момент сянката. - Учат ме най-вече да живея.
- Хъм - изсумтя другият. - А ти не го ли знаеш това?!
- Като малък съм го знаел - сви рамене Сянка. - Но после съм забравил...
...
- Редник Ко Та Рак! - извика ефрейтор Верг.
- Какво? - отговори котакът.
- Казва се "аз"! - поправи го ефрейторът.
- Не е вярно - възрази му Ко. - Казвам се "Ко Та Рак".
- Оф! - уморено прекара длан през лицето си Верг, - Както и да е... Дежурен си по кухня.
- Слушам! - отсечено изкозирува котакът.
- Хъм - скептично изсумтя под нос Но Щен Вълк. - Чудя се дали това е добра идея...
...
- Заповядайте... заповядайте...  добър апетит... заповядайте... - каканижеше Ко Та Рак, докато сипваше с черпака по чиниите. - Бон апетит!
- Бърррр! - сбърчи нос Но Щен Вълк, щом опита от паницата си.
- Толкова ли е зле?! - притеснени попита котакът. - За пръв път ми е...
- А не... - сви рамене вълкът. - Малко по-зле е...
...
- Къде изчезна Ра, каза че ще е тук?! - възкликна Гар Ван по някое време.
- Не е типично за нея да изчезне точно по обяд! - изсумтя Сянка.
- Може да е имала предчувствие и да е потърсила алтернативен вариант - отново сви рамене Но Щен Вълк.
- И ние трябва да направим така - каза сенчестата.
- Вишнапът вече е узрял... - предложи сянката.
...
- Редник Ко Та Рак!!! - изрева Сержант. - Свалям те от дежурство по кухня, назначавам те за дежурен на пост при знамето!!!
Малко по-късно:
- Мога да стоя така с часове! - бодро заяви Ко Та Рак.
- Хъм - изсумтя котакът четвърт час по-късно. - Може би не чак с часове...
...
- Днес ще ходим на сафари - обяви Сержант.
- Какво е пък това "Сафари"? - учуди се Черната Пантера Ра.
- Шушу-мушу-шушу-мушу... - прошепна ù нещо в ухото Гар Ван.
- Иха! - облиза се пантерата. - Харесвам сафари!
- Хъм - изсумтя сержантът потърквайки замислено брадичката си. - Това сафари ще е фотосафари.
- Какво пък е това нещо "Фотосафари"? - отново се учуди Ра.
- Шушу-мушу-шушу-мушу... - отново ù зашепна в ухото сенчестата.
- Ааа! - разочарова се Черната Пантера Ра. - Че какво му е вкусното на това?!
...
- Някой ще ми обясни ли - недоволно сбърчи нос Ко Та Рак. - Защо и нас ни наказаха да дежурим в лагера?!
- 'щото сме като мускетарите - сви рамене Гар Ван. - Един за всички и всички за един!
- Виж сега - каза Но Щен Вълк и се изтегна в леглото си. - Приеми го като ден за пълноценно мързелуване.
...
- Хъм - изсумтя ефрейтор Верг няколко километра на изток оттам. - Дали е добра идеята да ги оставим сами в лагера без подходящ надзор?
- Кой знае - сви рамене Сержант, - Ще поживеем и ще видим...
- Че какво толкова могат да направят? - небрежно махна с ръка Фи Тил. - Все пак са зрели... хъм... индивиди...
...
- Така, слушайте внимателно!!! - изрева Сержант по време на вечерния строй. - Утре ще имаме посещение от командването, за да проверят как се справяме, искам всички да се държите нормално!!! Ясно? Свободни сте!
- Да се държим нормално ли? - сбърчи нос Но Щен Вълк малко по-късно. - Та ние винаги си се държим нормално...
- Точно така - кимна Черната Пантера Ра.
- Хъм - скептично изхъмка Фи Тил. - И от кога някой в това отделение е нормален?!