Чувам ти мислите. Лека симфония в тишината на топъл ден. Виждам душата ти...

Хаос от желания, куршуми пронизват мечтите и мен.

И бих ти дала всичко...

Дори в последните мигове от живота ми да не гледам красиви ленти със затворени очи.

Не става дума само за любов, става дума и за страх, и за болка, и за хора, които мечтаят за по-светли дни.

А може би казах нещо, което не трябваше?

Или още е рано да ме разбират по грешния начин... а правилен има ли?

И спомени пак минават през главата ми... особено в моментите, в които летя и докосвам красивото...

Търся вдъхновение и не спирам да вървя, да виждам добрата страна на нещата,

която понякога заблуждава, че е такава.

И не е въпрос на думи, нито на мълчание, просто на любов недостижима -

оскъдна любов с брутални белези, по грубия начин красива...