satanas (Милен Милотинов)
87 56
9.03.2013 г., 22:15 ч.

Осми март 

  Проза
516 0 3
1 мин за четене

В сивия град улиците бяха оцветени от усмивките на минаващите жени.

Млади, стари, красиви или грозни… просто неотразими в този ден, когато проблемите са на заден план, а чувството, че са принцеси, доминира.

На фона на тези позитивно изглеждащи хора срещата с нея беше смазваща.

Някогашното най-красиво момиче на града – една мечта, след която въздишаха безброй мъже, сега е жена в златните години. Жена, преминала през тинейджърската наивност, облечена в мъдростта на времето, на което беше неподвластна.

На фона на забързаните принцеси, тя беше кралица – стилна и неустоима…

Красотата и чарът преливаха до такава степен, че беше трудно да се каже кое изпъква.

В първите няколко мига стоях и гледах, без да дишам.

Поздравът ù ме изтръгна от вцепенението, и по-добре, иначе не знам дали сега щях да пиша тези редове.

След краткия разговор гледах отминаваща ù фигура и се чудех – сънувам или не?

© Милен Милотинов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??