ІІ

         В този момент стигнаха кръчмата. Аврамов паркира и прекрати дебатите.  „При Бай Сталин” беше приятно заведение, което се намираше до Клисурския манастир. Имаше прекрасна лятна градина и разполагаше със собствен рибарник за пъстърва, която местните готвачи приготвяха невероятно. Да не говорим, че предлагаше домашна ракия и вино. Нещо, което Европейският съюз не поощряваше, поради което на българинът му стана още по – вкусно.

- Айде бе, пичове! – провикна се Киро Борсата – Кое време стана? Стопли се ракията.

- Недей да умуваш, че е вредно за здравето! – сряза го Аврамов – Викай сервитьорката, че съм пресъхнал като пустинята Гоби.

        Последва кратка официална част в здрависване и прегръдки, след което всички се настаниха около масата в лятната градина на заведението. Борсата, Борката и Боян вече я бяха претрупали със салати, мезета и чаши, приятно изпотени от студената ракия в тях. Аврамов нервно взе да се върти на стола, като политик на предизборен дебат. След малко се появи  сервитьорката и той видимо се успокой.

- Скъпа, донеси ми две ракии, една Шопска салата и идна шкембе чорба. – занарежда  – И ако направиш това за пет минути, имаш от мен десет лева на момента.

Момичето се засили като самолет преди излитане и Грег изгледа със съжаление трептящия въздух след нея.

- Друг път не го прави тоя номер, преди да поръчам, пич? – обърна се той към Аврамов – Сега трябва да чакам второто раздаване.

- Спокойно! Ще ти дам една от ракиите си, да видиш, че и аз съм човек. – успокои го Аврамов  и се обърна към Борсата – Кире, брат ти кога стана бе, че си вече на втора ракия.

- Който си обича работата, си я почва от рано. – изясни му ситуацията Киро Борсата. Вдигна чашата и отпи сериозна като смъртта глътка, след което, за да подразни Аврамов премлясна доволно.

- Кире, ти си малък садист! – констатира тъжно Аврамов – Аз умирам от жажда, като африканче от Чад, а ти навираш ракията в очите ми.

- Животът, както знаеш е несправедлив, така че понеси тежестта му като древноримски стоик.

- Не ми се прави на литературен критик. Всички знаем, че си прочел една книга и то Румънски народни приказки.

- Ама си бяха много гот. – каза замечтано Киро Борсата.

- Поне да беше прочел българските. – продължи Аврамов.

- Имам чувството, че от тях ще се депресирам, така че ще си остана с румънските.

- Бате, а ти от кога се писа ловец? – обърна се той към Боян.

- От днес ставам партизанин и аз. Няма само вие да скитате по горите. – обяви Боян.

- А пушка имаш ли?

- Не. Що трябва ли? Аз мислех, че само ще пием на чист въздух.

- Абе нещата не са баш такива каквито си ги представяш ти. Трябва да се гърми от време на време, но си на прав път. Щом имаш желание ще те направим ловец. Колко му е.

         В този момент се появи сервитьорката и прекъсна ловният дебат на двамата. Стовари пъргаво като гимнастичка двете ракии и шкембе чорбата пред Аврамов.

- Салатата сега я режат, за да е прясна. – обясни притеснено момичето.

- Нямай грижа мила! Това като за начало решава някои от проблемите ми. Други остават неразрешени, но тях ще ги борим после. Ето ти сега десетачката и ако държиш това темпо ще има и още.

Момичето грабна парите, но малко преди отново да се изстреля към кухнята  Грег успя да се включи с поръчката си.

- На мен ми донеси същото като на Аврамов и за да не те гоня и да си губим времето в приказки каквото поръчва той го умножаваш по две. Разбрахме ли се.

- Разбрахме се. – отвърна тя бързо и спринтира към кухнята.

Аврамов грабна чашата с ракия и каза:

- Другари, да пием за началото на ловния сезон. Нека дивите прасета се лепят на мушките ни като пчели на мед и пиенето в чашите ни да не свършва!

         Чукнаха се и отпиха по една дълга и прочувствена глътка.

- Ето така го разбирам аз живота. – каза Аврамов като остави чашата.

- Прав си. – съгласи се Грег – Една ракия изпита на точното място и в точното време винаги дава друг ъгъл и дълбочина на погледа.

- Грег, ето за това обичам да си пия пиенето с теб. – каза Аврамов – Винаги даваш философско измерение на глупостите, които вършим.

- Това беше много концептуално. – вметна се Борсата.

- Ей го и тоя взе да се пише философ. – отбеляза Аврамов и отпи нова прочувствена глътка, която сведе ракията му в чашата до критичния минимум.

- Ако имаш като моята жена и ти ще станеш философ. К,во друго ми остава? Сутринта без малко да я гръмна. Ама и тази има шесто чувство бе, като на дзвер. Щом насочих пушката към нея и веднага се събуди. Вече почвам да чувствам известно притеснение да се прибера.

- Ти пък. К'во си се наплашил толкова? Да не е мечка стръвница? – контрира го Грег.

- По–страшна е, Грег. Мечката поне спи зимен сън, а моята не си позволява такива волности.

- Споко бе, пич! Ще ти дам ключа от ателието ако решиш да емигрираш. – обяви Аврамов – Какво се държиш като наплашен заек? И по–страшни работи сме виждали.

- Това ме успокоява, другарю Аврамов. Винаги е добре да знам, че имам резервен изход.

- Така те искам. Айде стига си се косил. Отиваме на лов, а не на психоаналитик. Взех да се чувствам като в „Искрено и лично” Майната му на жените! Да живее ловният сезон за диви прасета! – каза Аврамов и вдигна чаша. – Наздраве пичове!

         Всички вдигнаха чаши. Чукнаха се с такава сила, че монасите от съседния манастир сигурно помислиха, че ловът вече е започнал.  В този момент сервитьорката донесе салатите и ракията, което още повече повдигна настроението им. Аврамов подхвана шкембето с настървението на куче глозгащо кокал. От лютото по челото му изби пот. Той го забърши небрежно елегантно като аристократ пропъждащ досадна муха и продължи да атакува чорбата целенасочено. След минута погледна доволно празната купа, запали пура и каза:

- Шкембето си е друга работа. Внася екзотични нотки в щибания живот и те кара да се чувстваш жив и корав.

- Айде и този взе да философства. – констатира Боян.

- Що бе? Философията е хубаво нещо, когато е на място и в правилното време. – каза Аврамов, след което протегна ръце и викна – Хей живот здравей! Аз пак съм тук. Готов и във форма.

- Другарят Аврамов е готов за лов. – отбеляза Борсата.    

- Абе тия вместо да се морят тук да ми ловят пъстърва от рибарника, дали не може аз да гръмна няколко с пушката? – поинтересува се Аврамов.

- Да бе. И к'во ще ядеш после - сачми с пъстърва?  – каза Боян.

- Прав си. – съгласи се Аврамов – Ей за това те уважавам. Винаги си внасял трезв разум в компанията.

- А що да не ги наловим с ръце? – обади се Киро.  – По – друго си е ти да си ги хванеш, па те нека се морят после да ги готвят.

- Кире, най – на края да кажеш нещо умно. – каза Аврамов – скачаме в рибарника и налавяме пъстърва. Хем ще сме сигурни, че ще е прясна, хем ще открием ловния сезон с риболов.  Кой може да го направи това? Само ние.

- Мисля, че току що родихме брилянтна идея. – обади се Грег – винаги съм казвал, че на маса се правят велики открития.

- И се губят глави. – добави Боян.

- Науката изисква жертви. – обобщи Грег.

- Така си е. – съгласи се Аврамов – Винаги сме се жертвали за науката. За нищо друго.

- Така си е. – потвърди Борсата – За науката го правим. Ако не беше така отдавна да съм спрял пиенето.

         Всички избухнаха в смях. Приличаха на малко сплотено семейство.  Надигнаха чашите и отпиха.

- Другари – провикна се Аврамов след като замези от салатата – думите трябва да се претворят в дела, както ни учеше вождът и учителя другаря Ленин, така че аз мисля да си наловя обяда като в добрите стари времена.

Той стана. Съблече фланелката си. Засили се и скочи в близкия рибарник. След миг изплува. Изплю вода и каза:

- Водата е малко хладна, но пък е бъкано с риба пичове. Очертава се кралски обяд.

         Отново изчезна под водата.

- И аз идвам. – провикна се Борсата.

Стана. Съблече се в движение и скочи в рибарника.

- Аз мисля да пропусна това къпане. – каза Грег – Струва ми се, че октомври не е подходящ за такива екстремни преживявания, както всички знаете водата трябва да е поне 26 градуса, за да реше, че мога да я нагазя и то с повишено внимание.

- Знаем за теб и водата. Ако може да е от банята най – добре. – присмя му се Боян.

- Да бе. Най – обичам да плувам под душа. По десет дължини правя под него.

-Абе направо си готов за световното по плуване.

- Е, не си поставям такива високи спортни цели, но като нищо мога да отнеса две бири докато се къпя.

- Майтапа на страна, но и аз ще пропусна. – обади се Борката – Ще ги оставим тези две откачалки да осигурят обяда.

- Съгласен. – каза Боян – Приятно е някой друг да се погрижи за теб, а ти да гледаш от страни. Изпълвам се с чувство на задоволство.

- Пичове, гледайте к,ъв шаран хванах. – провикна се в този момент Борсата и гордо размахваше една риба в ръцете си.

- Това е пъстърва бе ахмак. – светна го Боян.

- Абе нема значение. Важното, че е голяма. – каза и я метна към масата. За малко да помете с нея чашите, но тя цопна право в салатата на Киро.

- Браво Кире! Направо можеш да я почваш и гарнитура има. – викна Грег.

- Абе мани ги тия японски изгъзици. Суши муши. Айде нема нужда. Аз си я искам печена. – каза той и отново се гмурна.

В този момент изплува Аврамов. Тежко като кит.

- Имаме играч познал точният резултат. – каза и гордо размаха пъстърва над главата си – Много пъргава гадината. Едвам е хванах. Без малко да падна в борбата, че въздуха ми беше на привършване.

- Така те искаме, другарю Аврамов. – рече Боян - Няма да се даваш на една риба! И животът е хлъзгав понякога, но сме го хванали здраво за гушата.

- Кой аз ли бе? Вие не познавате батко си. Аз се давам без бой само на хубава жена. – каза той и метна пъстървата към масата.

- Абе къде е Борсата. – викна Борката – Нещо подозрително дълго стои под водата. Да не е дал фира?

- Нали знаеш, че съм гмуркач. – обади се Аврамов – Сега ще установя какво се е скатал под водата и мърсува.

         Не стана нужда Аврамов да показва способностите си защото Борсата изскочи от водата като ракета Томахоук и извика дишайки тежко:

- Егати пъстървата! Заиграх се с една и без малко да падна в борбата. Много пъргави бе мамицата им!

- Борса, да не си ги объркал с чашата на масата, бе пич? Те не стоят на едно място като нея. – обади се Грег.

- Да бе. Палави са като шестнадесетгодишни девойки.  Аз затова се отказах да ги гоня, девойките де. – съгласи се Борсата. – Но с пъстървите няма да се разберем така. Хванах им цаката.

- Гледай само да не се наложи да ти правим изкуствено дишане, защото не виждам кой ще ти прави уста в уста. Ще си отидеш мърцина. – каза Грег.

- Викайте сервитьорката и за нея се давя показно.

- Момичето има по – важна работа от това да те спасява. Кой ще носи ракията а?  Па и женати ще почерпи после.

- Грег не ми разваляй деня! Не искам да чувам за жена ми тия три дена.

- Имаш го. Ще ловим глигани. Ама ти защо ще го правиш като си имаш такъв в къщи?

         Всички избухнаха всмях, а борсата изпсува и се гмурна отново под водата.

- Там явно му е по – добре. – отбеляза Боян и отпи дълга съдържателна глътка ракия.

         Двамата явно задобряха защото след десет минути до масата подскачаха десетина пъстърви.

- Какво правите бе, пустиняци? – гласът беше силен и дрезгав като сирена. – Излизайте веднага от рибарника!  Това да не ви е цирк.

Всички се обърнаха като по команда към вратата на кръчмата.  Там стоеше мъж малко по – малак от канара, с тридневна брада, която приличаше на шкурка по грапавото му лице и с поглед сериозен и леко отнесен като на стрелочник.  В дясната му ръка закачливо проблясваше голям касапски нож, а предните му два зъба   бяха оставили след себе си празнота, която спокойно можеше да се конкурира с черна думка. От онези космическите дето поглъщат всичко.   Компанията притихна и замлъкна като гора пред буря. Пръв се окопити другаря Аврамов, който докато се бореше с една палава пъстърва успя да внесе яснота в обстановката.

- Спокойно бате. – викна той – Не се коси! Просто си ловим обяд като в доброто старо време, когато мъжете бяха мъже и не се редяха на опашка заедно с жените за по една кола маска и когато се кажеше метро се разбираше метро, а не метросексуален субект с неясна ориентация.  Това ще си го платим и имаш 50 лева от горе, а ако седнеш да пиеш с нас и по една ракия всички ще сме доволни.

         В този момент пъстървата скочи от ръцете на Аврамов, перна го с опашка по лицето и цопна във водата. Всички забравиха за ножа и избухнаха в смях. Канарата също се усмихна, отпусна ръката с ножа и каза:

- Харесвате ми момчета! Окумуш сте. Ще пия по една ракия с вас, но спрете да ми ловите рибата.

- Ей това е мъжка приказка. – обади се Борката – Да идва сервитьорката, че съвсем изтъняхме от към ракия!

- Доре, донеси на момчетата ракия! – провикна се канарата, при което стъклата на кръчмата завибрираха леко – От моята. И дай уловената риба да се пече, че тия пишман рибари нема да ги пуснем без да си я изядат.

         Докато Борсата и Аврамов се преобличаха момичето долетя с изпотена кана пълна с ракия. Мъжът наля по чашите. Беше толкова студена, че се точеше като олио. Всички впериха напрегнати погледи в каната да не би някоя капка да падне извън чашата и да отиде зян. Мъжът обаче си разбираше от работата и недопусна разхищение на ценната течност.

- Наздраве момчета! – каза той, удари чашата в масата и я обърна на екс. Премлясна и замези с домат от салатата.

Останалите го последваха като членове на секта своя водач.

- Гори пущината – каза – но пък е убава мамка й.

Така е. – съгласи се Аврамов – Ти ли си бай Сталин?

- Не, язи съм на Сталин зетя. Мирчо ми викат.  А вас как ви викат момчета.

Последва кратка официална част по съобщаване на имена и други  светски подробности. След като приключи. Мирчо отново разля по чашите.

- Накъде сте се запътили така риболовци?

- Ние всъщност сме ловци. – обясни Аврамов – Утре откриват ловния сезон за глигани и сме запътили към Белоградчик да отстреляме някой друг глиган, но като видяхме тая пъстърва как ни скача под носа решихме да се отчетем и като риболовци.  Сърце юнашко не изтрая.

- Малко остана да взема пушката, но па вие излезнате убави ора. Добре, че не ви отстрелях.

- Не бракониерствай бай Мирчо. Сезонът започва утре. – подкачи го Аврамов.

- А дано имате късмет, пък ако ударите нещо минете през мен. Така ще го сготвя, че ще си оближете пръстите.

- Дадено. – обеща Аврамов – При теб сме. Ще полеем ловът както си трябва. Да пием за това!

         Всички вдигнаха чашите и се чукнаха. Бай Мирчо отново изпи неговата до дъно. Останалите го последваха без възражения. След още няколко чаши очите им блеснаха като фарове на автомобил, бузите се зачервиха, а гласовете се извисиха като на стари хайдути. По някое време пристигна и пъстървата, която обилно поляха с по няколко кани вино. Бай Мирчо взе да ниже ловни спомени и да повтаря, че няма да ги остави сами, а ще тръгне с тях на лов. Борсата го налегнаха други мисли и след всяка глътка съобщаваше все по – разпалено, като Катон пред римския сенат, че е трябвало да гръмне жената пък да става каквото ще. Грег, за да не остане по – назад се закани да наложи диктатура на пролетариата  в своята връзка и да престане да бъде в опозиция.

- Вся власт советам. – провикваше се гръмогласно като македонски войвода и отпиваше войнствено от чашата. Останалите кимаха одобрително с глави и го следваха изкъсо надигайки чаши в знак на солидарност.

         В късният следобед Боян се сети, че са тръгнали на лов. Всички малко се учудиха от къде му е дошла тази мисъл в главата и заявиха, че са дошли на гости при бай Мирчо, който веднага потвърди, че е точно така.  Това принуди Боян да извади пушките от колите като веществено доказателство номер едно за намеренията им.

- Когато фактите говорят и боговете мълчат. – обяви Грег.

Взеха си довиждане с бай Мирчо и се натовариха по колите.

- Дръж се Белоградчик! Идваме. – провикна се Киро Борсата. Другите поеха като стари четници неговия възглас.