Остатъци
Малко са пътите, когато смълчана съм останала... разпадах се във викове, разлагах се във викове. И след това се събирах от остатъците слюнка в устната кухина - нищожни остатъци след толкова викане...
... Повръща ми се от изкуствена близост само, за да са топли ръцете. А плесен дави думите и се разбягват - анорексични... И усмивки ръждиви раздавам за себе си. Само палачите пазят черти на чаровност в лицата си...
Изтръпнала от бремето на преждевременно мъртви копнежи изтъргвам закърнелите им остатъци. Тровят ме. Тровя се и порочно залитам в крайности на илюзорно спасение. Не предполагах, че мълчанието душИ с прегръдката си...
Стерилна съм. Прераждам се само в малките си бягства. Ежеминутни. Бягства от себе си. От теб. От теб... и отказвам да се храня. Отказвам изкуствено да се кикотя и да се опитвам да надвикам вятъра...
Кръшни сенки на остатъци и спазми витаят в полумъртвото ми междучревно пространство. Засилват медузното лепкаво усещане между пръстите. Сякаш съм се родила без пъпна връв... от нищото... в празното... от утроба с незнаен произход... И грачене вместо плач, и задух до посиняване... И завива ми се свят, и припадам. От липса на въздух. От липса на огън. От липса на принадлежене. На принадлежене...
Когато старите и изнемощели скелети на надеждите ти разкъсат с рев на отчаяност мрака в някоя нощ и, надвиснали над нямата пропаст на предстоящата си смърт, забият кости в сухата пръст... ще протегнеш ли ръката си, за да ги спасиш? Ще опиташ ли с последни белези на човешко у себе си да ги съхраниш?
Онези крехки вери, носители на дълбокия (някога) смисъл на съществуването ти? Или примирено ще ги оставиш да намерят края си в небитието? Някак облекчена?...
© Ралица Стоева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
В хаоса от предразсъдъци губим истинската си същност!
И в стремежа си да съградим вселената на собствените си въжделения, рушим тънките нишки на остатъците от любов, с която още преди да поемеме дъх ни залива живота...
Поздрав! -
Искам да те чета, безспирно!
-
"Само палачите пазят черти на чаровност в лицата си..."
Страхотно прозрение, Рали!
Когато има липси, винаги изгрява надеждата, съвсем тихичко,почти незабележимо. Така е повярвай! И никога не се надявай някой друг да ти спаси надеждата, само ти можеш. Надеждата не означава сбъднатост. Тя просто поддържа огънчето да пари.
Прегръщам те, Рали. Липсваше ми. -
Не знам какво да кажа...
Остави ме без дъх!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Здравей, Рали, пак съм тук. И пак цитирам.
Какво да ти кажа...
Просто си вземам дозата