18.03.2019 г., 14:12 ч.

От деня - 11. 

  Проза » Разкази
457 3 9
2 мин за четене

Седя пред кафенето, пия си чая, зяпам и мисля...

Обмислям идеи за нещо смешно, нещо ведро, нещо весело...

Стига с тая политика, стига с тоя реализъм, стига с мрачните виждания...

Да се развеселят хората.

И го умея – може да се види. А и в някои медии /в събота пак пуснаха един разказ/...

Ето – сега ще зърна нещо, ще прехвърчат някакви искри из мозъка ми, неправилно свързаните центрове ще заработят и...Това, което за нормалния човек е правило, при мен ще стане абсурд...

Например, тия помияри...

Дето притичват по улицата. И не спират. Оглеждат се, търсят нещо за ядене, бързат да изчезнат от чуждия район или да подгонят пес, навлязъл в зоната им...

Ама какви очи имат...

Тъжни...

Просто човек се разчувства при вида им. И хич не се сеща за някакви забрани и тем подобни глупости – подхвърля им нещо за ядене. А те се облизват, завъртат опашка и чакат...

Пък ако нямаш под ръка нещо – протягаш я, помилваш ги...Те пак очакват залък, ама и на милването са доволни...Не им се случва често...

В този момент поглеждаш към минувачите...

И се стряскаш...

Очите им са същите...

Тъжни, очакващи нещо...

А хората са мрачни, предпазливи, очакващи ритник или удар...Не физически – по-лош...

Е, някой там си подсвирква. И мигновено десетина чифта очи го стрелкат – къде неразбиращо, къде подигравателно, къде с бърз, безразличен поглед минават и отминават...

Усмихнатите са подозрителни...

А веселите са готови престъпници – в тая немотия само крадец може да е в настроение. Независимо какъв – джебчия, политик, бизнесмен...Крадец...

И какви случки може да се развият...

Да се смееш...

Да се отпуснеш...

Да избягаш от реалността...

Но не става...

Минало ми е вдъхновението. Свършил е зарядът. Няма настроение...

И пак се появява реалистично тъжен портрет на съвременността...

Съжалявам…

© Георги Коновски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??