От деня - 36.
Затвориха „за ремонт” заведението, където си пиех чая. Рекох, че и аз ще спестя някой лев. Но ми се обадиха за една среща и отидох в близко там кафене.
По пътя се сетих за историята му.
В центъра на града, точно срещу читалището и пред едно малко заведение, имаше градинка.
По-точно – зелена площ.
Дървета, трева, цветя...
Най-напред се появиха две дървени будки. Преносими – тоест, временни обекти. Продаваха кафе в пластмасов чашки. Което може да става от автомат, нж явно разработвах обекта. После сложиха нещо като детски кът. Платен, разбира се.
Той зае единия край.
На другия се започна постепенна експанзия.
Най-напред поставиха скари. И наредиха леки маси и столове. Изнесено заведение, радост за окото, пък и опазвало природата.
Сетне сложиха дюшеме, покриха опазваната трева. А дърветата стегнаха в затворнически килии.
Последва вдигане на дървени колони, раздвижни стени – от найлон...
Все конструкции, които лесно се раздигат. Теоретично.
Защото на практика заведението продължи да се разраства.
През зимата сложили някакви китайски нагреватели – от тия, дето специалистите предупреждават, че са опасни.
Отгоре те напича, отстрани подухва...
Седят пушачи с връхните дрехи, пафкат и се кефят...
А вечер затваряха плъзгащите се врати и става лисичарник.
Природата? Каква природа – пазарна икономика сме.
Но това е временно...
Най-вечни са временните проблеми.
И...Може спокойно да кажем – беше градинка.
Полека-лека, вече е приватизирана. Толкова инвестиции за временни неща не се правят.
По ръба на закона... в името на пазара и екологията... доказателства за корупция няма... пък и недоволни не се обаждат... а и избори идат...
Всичко е наред! Корабът потъва нормално, вода има за всички...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
