ОТ ДРУГАТА СТРАНА
(Разказ)
Притворих очи, слънцето блесна в очите ми, но така ми се искаше да се излежа поне още миг, поне още секунда, която времето да разтегли и по някакъв неведом начин да превърне в час, ден, столетие... Нима наистина трябваше да се събуждам? Защо трябваше да ставам? Сладката дрямка припълзя под клепачите ми, тъмнотата на забравата ме обгръщаше, поглъщаше, като тежък предмет, който се спуска към дъното на небитието. Толкова блажена е тъмнотата, като в майчина утроба. Взрян в нищото, тревожните мисли отлитаха, болките превиваха гръб и се снишаваха, ухилената физиономия на върлия свят притихваше засрамено. Само още секунда, само още миг... Тук, да, тук е толкова хубаво, притискам чаршафа с пръсти и се обръщам на другата страна. Люлея се на талази между двата свята, приливи и отливи; отнякъде се носи мирис на кафе, дочувам дърдорене на телевизор, но свивам недоволно чело и чакам отлива за пореден път да ме унесе. Там, от другата страна, можеш по цял ден да се излежава ...