[ From Yesterday. ]
На ръба. Може би на целия му живот, а може би началото на края... Угризения. Болка. Заблуда. Самосъжаление. Обвинения. Посегнал към живота си веднъж, няма връщане назад, само страх. Лентата на живота, минаваща пред очите му. Не е сам, никога не е бил сам... но се чувстваше отхвърлен, отхвърлен от всички, които всъщност го обичаха. Имаше угризения. Но за какво? Не бе сторил нищо, не бе наранил никого... просто искаше да бъде свободен. Изпитваше вина, че никога не е бил полезен, но защо? Те бяха тези, които не му позволяваха да се натоварва. И защо? Защото беше различен? Това не беше причина... Да живееш само за себе си не по собствена воля бе неговото съществуване. Често имаше чувството, че не той живее, а другите. Беше интелигентен. Възрастта му бе едва 17 години, а не виждаше път напред. Знаеше, че може да успее във всяка област на живота, но някак си не виждаше смисъл в това. Чувстваше се все едно животът му беше на приключване, а не точно обратното. Не беше сигур ...