desi.mandradjieva (Деси Мандраджиева)
174 198
30.09.2008 г., 14:22 ч.

ОТЧАЯНИ СЪПРУГИ 1 

  Проза » Други
1377 0 9
2 мин за четене

 

- Кво прайш ма, парцалесо? - Кинчето подръпваше нервно косите си.

- Страдая... - Вероника хлипаше отчаяно, сякаш току-що излязла от книгите на гуруто на блондинките Паоло Куелю.

- Що, ма? Кво стана, кажи ми?

- Моя пак ми вкарва некви ревности, не издържам вече!

- Стига, бе! И кво стана?!

- Ми чел ми новия разказ, свободна интерпретация на спящата красавица, и решил, че е един от героите.

- Верно ли ма, мръсницо?!

- Мда, и сега чупи стойки. Вчера ми ги говори едни... Че съм мръсница, ку...а...

- Стига, ма! Той и моя вчера превъртя. Ровил ми из ICQ-то. До три часа се разправяхме. Кво ши прайм, ма?

- Нямам идея.

- Да знаеш, че само мъж, който ходи, ги прави тези циркове.

- Що така си мислиш?

- Ами, защото те като се знаят кви свинщини вършат, и си въобразяват, че и ние ги правим. И кога по-точно си му изневерила ма, мръсницо? По пътя от бензионостанцията до работа или с децата, докато влачиш пазарската чанта, хаахахаха?

- Смей се ти, на мен живота ми се скъси.

- Баси идиотщината! За кво ревеш сега, ма?

- Защото не знам вече какво да правя.

- Ми защитавай се, ма!

- За какво да се защитавам, като не съм правила нищо? Да се правя на виновна, като не съм ли?

- Да бе, сладка, и ти си права.

- А той като изчезва за цяла нощ? Аз мълча, нали!? Гърча се. Знам много добре кво прави, ама мълча. Ами като излиза през два дни, уж все с приятели?! Аз съм до тиганите и метлата, ама пак мълча! Не мога вече! - Вероника избухна в неконтролирана хистерия.

- Чакай малко, ма, успокой се! - Кинчето я прегърна приятелски. - Обичаш го още, нали, овца такава?!

- Да, много го обичам.

- Тогава ще търпиш, мила моя, пък ще се молим да се осъзнае и да спре с простотиите си. Що не те взема с него?

- Сети се що!

- Представям си, горкичката! И кво сега, пак си намери повод да бяга от къщи и да скитори, а? Ти - мръсница, той - ангел небесен?!

Постояха си още така двете. Вероника, скимтяща в прегръдките на секретарката, свити в служебния кенеф.

Кенеф е целия живот, сестроооо, сестро, а ние с тебе сме тоалетната хартия...

 

© Деси Мандраджиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??