30.09.2008 г., 14:22 ч.

ОТЧАЯНИ СЪПРУГИ 1 

  Проза » Други
1643 0 9
2 мин за четене
- Кво прайш ма, парцалесо? - Кинчето подръпваше нервно косите си.
- Страдая... - Вероника хлипаше отчаяно, сякаш току-що излязла от книгите на гуруто на блондинките Паоло Куелю.
- Що, ма? Кво стана, кажи ми?
- Моя пак ми вкарва некви ревности, не издържам вече!
- Стига, бе! И кво стана?!
- Ми чел ми новия разказ, свободна интерпретация на спящата красавица, и решил, че е един от героите.
- Верно ли ма, мръсницо?!
- Мда, и сега чупи стойки. Вчера ми ги говори едни... Че съм мръсница, ку...а...
- Стига, ма! Той и моя вчера превъртя. Ровил ми из ICQ-то. До три часа се разправяхме. Кво ши прайм, ма?
- Нямам идея.
- Да знаеш, че само мъж, който ходи, ги прави тези циркове.
- Що така си мислиш? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деси Мандраджиева Всички права запазени

Предложения
: ??:??