30.09.2008 г., 14:22

ОТЧАЯНИ СЪПРУГИ 1

1.8K 0 9
2 мин за четене

 

- Кво прайш ма, парцалесо? - Кинчето подръпваше нервно косите си.

- Страдая... - Вероника хлипаше отчаяно, сякаш току-що излязла от книгите на гуруто на блондинките Паоло Куелю.

- Що, ма? Кво стана, кажи ми?

- Моя пак ми вкарва некви ревности, не издържам вече!

- Стига, бе! И кво стана?!

- Ми чел ми новия разказ, свободна интерпретация на спящата красавица, и решил, че е един от героите.

- Верно ли ма, мръсницо?!

- Мда, и сега чупи стойки. Вчера ми ги говори едни... Че съм мръсница, ку...а...

- Стига, ма! Той и моя вчера превъртя. Ровил ми из ICQ-то. До три часа се разправяхме. Кво ши прайм, ма?

- Нямам идея.

- Да знаеш, че само мъж, който ходи, ги прави тези циркове.

- Що така си мислиш?

- Ами, защото те като се знаят кви свинщини вършат, и си въобразяват, че и ние ги правим. И кога по-точно си му изневерила ма, мръсницо? По пътя от бензионостанцията до работа или с децата, докато влачиш пазарската чанта, хаахахаха?

- Смей се ти, на мен живота ми се скъси.

- Баси идиотщината! За кво ревеш сега, ма?

- Защото не знам вече какво да правя.

- Ми защитавай се, ма!

- За какво да се защитавам, като не съм правила нищо? Да се правя на виновна, като не съм ли?

- Да бе, сладка, и ти си права.

- А той като изчезва за цяла нощ? Аз мълча, нали!? Гърча се. Знам много добре кво прави, ама мълча. Ами като излиза през два дни, уж все с приятели?! Аз съм до тиганите и метлата, ама пак мълча! Не мога вече! - Вероника избухна в неконтролирана хистерия.

- Чакай малко, ма, успокой се! - Кинчето я прегърна приятелски. - Обичаш го още, нали, овца такава?!

- Да, много го обичам.

- Тогава ще търпиш, мила моя, пък ще се молим да се осъзнае и да спре с простотиите си. Що не те взема с него?

- Сети се що!

- Представям си, горкичката! И кво сега, пак си намери повод да бяга от къщи и да скитори, а? Ти - мръсница, той - ангел небесен?!

Постояха си още така двете. Вероника, скимтяща в прегръдките на секретарката, свити в служебния кенеф.

Кенеф е целия живот, сестроооо, сестро, а ние с тебе сме тоалетната хартия...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деси Мандраджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...