30.09.2008 г., 14:22

ОТЧАЯНИ СЪПРУГИ 1

1.8K 0 9
2 мин за четене

 

- Кво прайш ма, парцалесо? - Кинчето подръпваше нервно косите си.

- Страдая... - Вероника хлипаше отчаяно, сякаш току-що излязла от книгите на гуруто на блондинките Паоло Куелю.

- Що, ма? Кво стана, кажи ми?

- Моя пак ми вкарва некви ревности, не издържам вече!

- Стига, бе! И кво стана?!

- Ми чел ми новия разказ, свободна интерпретация на спящата красавица, и решил, че е един от героите.

- Верно ли ма, мръсницо?!

- Мда, и сега чупи стойки. Вчера ми ги говори едни... Че съм мръсница, ку...а...

- Стига, ма! Той и моя вчера превъртя. Ровил ми из ICQ-то. До три часа се разправяхме. Кво ши прайм, ма?

- Нямам идея.

- Да знаеш, че само мъж, който ходи, ги прави тези циркове.

- Що така си мислиш?

- Ами, защото те като се знаят кви свинщини вършат, и си въобразяват, че и ние ги правим. И кога по-точно си му изневерила ма, мръсницо? По пътя от бензионостанцията до работа или с децата, докато влачиш пазарската чанта, хаахахаха?

- Смей се ти, на мен живота ми се скъси.

- Баси идиотщината! За кво ревеш сега, ма?

- Защото не знам вече какво да правя.

- Ми защитавай се, ма!

- За какво да се защитавам, като не съм правила нищо? Да се правя на виновна, като не съм ли?

- Да бе, сладка, и ти си права.

- А той като изчезва за цяла нощ? Аз мълча, нали!? Гърча се. Знам много добре кво прави, ама мълча. Ами като излиза през два дни, уж все с приятели?! Аз съм до тиганите и метлата, ама пак мълча! Не мога вече! - Вероника избухна в неконтролирана хистерия.

- Чакай малко, ма, успокой се! - Кинчето я прегърна приятелски. - Обичаш го още, нали, овца такава?!

- Да, много го обичам.

- Тогава ще търпиш, мила моя, пък ще се молим да се осъзнае и да спре с простотиите си. Що не те взема с него?

- Сети се що!

- Представям си, горкичката! И кво сега, пак си намери повод да бяга от къщи и да скитори, а? Ти - мръсница, той - ангел небесен?!

Постояха си още така двете. Вероника, скимтяща в прегръдките на секретарката, свити в служебния кенеф.

Кенеф е целия живот, сестроооо, сестро, а ние с тебе сме тоалетната хартия...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деси Мандраджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...