ОТЧАЯНИ СЪПРУГИ 1
- Кво прайш ма, парцалесо? - Кинчето подръпваше нервно косите си.
- Страдая... - Вероника хлипаше отчаяно, сякаш току-що излязла от книгите на гуруто на блондинките Паоло Куелю.
- Що, ма? Кво стана, кажи ми?
- Моя пак ми вкарва некви ревности, не издържам вече!
- Стига, бе! И кво стана?!
- Ми чел ми новия разказ, свободна интерпретация на спящата красавица, и решил, че е един от героите.
- Верно ли ма, мръсницо?!
- Мда, и сега чупи стойки. Вчера ми ги говори едни... Че съм мръсница, ку...а...
- Стига, ма! Той и моя вчера превъртя. Ровил ми из ICQ-то. До три часа се разправяхме. Кво ши прайм, ма?
- Нямам идея.
- Да знаеш, че само мъж, който ходи, ги прави тези циркове.
- Що така си мислиш?
- Ами, защото те като се знаят кви свинщини вършат, и си въобразяват, че и ние ги правим. И кога по-точно си му изневерила ма, мръсницо? По пътя от бензионостанцията до работа или с децата, докато влачиш пазарската чанта, хаахахаха?
- Смей се ти, на мен живота ми се скъси.
- Баси идиотщината! За кво ревеш сега, ма?
- Защото не знам вече какво да правя.
- Ми защитавай се, ма!
- За какво да се защитавам, като не съм правила нищо? Да се правя на виновна, като не съм ли?
- Да бе, сладка, и ти си права.
- А той като изчезва за цяла нощ? Аз мълча, нали!? Гърча се. Знам много добре кво прави, ама мълча. Ами като излиза през два дни, уж все с приятели?! Аз съм до тиганите и метлата, ама пак мълча! Не мога вече! - Вероника избухна в неконтролирана хистерия.
- Чакай малко, ма, успокой се! - Кинчето я прегърна приятелски. - Обичаш го още, нали, овца такава?!
- Да, много го обичам.
- Тогава ще търпиш, мила моя, пък ще се молим да се осъзнае и да спре с простотиите си. Що не те взема с него?
- Сети се що!
- Представям си, горкичката! И кво сега, пак си намери повод да бяга от къщи и да скитори, а? Ти - мръсница, той - ангел небесен?!
Постояха си още така двете. Вероника, скимтяща в прегръдките на секретарката, свити в служебния кенеф.
Кенеф е целия живот, сестроооо, сестро, а ние с тебе сме тоалетната хартия...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деси Мандраджиева Все права защищены
Сестрооо, сестро, кой как си го...
