Звъни ми една приятелка и реве:
- Не мога повече, не издържам!
- Какво става?
- Пак се скарахме с мъжа ми, моля те, ела. Трябва да те видя!
- Добре, в седем в нашия ресторант! - затварям и звъня на мойте дружки от отдела за бързо реагиране. - Момичета, Ели се е скарала с нейния, в седем на нашето място, помагайте.
Влизаме и четирите в заведението и сядаме на нашата маса. Поръчваме и се започва:
- Какво е станало, бе момиче, нали напоследък всичко вървеше по вода?
- От няколко дни закъснява и е все намръщен. Вика по детето, мене вече не ме е пипнал цяла седмица. Сигурно си има любовница. Ако ме остави, какво ще правя?
- Какво значи, закъснява?
- Прибира се вместо веднага след работа към десет, даже десет и половина онзи ден, играел карти с колегите. Не на мен тия...
- Стига рева!
- Не й викай така!
- Тя луда ли е, та ни събира тука за глупости. Да й дам назаем моя, та да види какво е мъж. Ако моя се прибираше в десет, аз щях да взема две кърпи и да играя Ганкиното от кеф. Па и обяснения й давал и тя недоволна. Моя ми вика, да не сме роднини нещо, та да ти казвам къде съм бил. Айде глезотии!
- Ели, ти наистина си луда! Една седмица и ревеш. Моя, чакай да сметна... мен два дена ме боля глава, после три дена - задължителните, кръста и май ще стане две седмици, па да ме виждаш да ревем.
- Ели, като поживеете още малко заедно, после ще се радваш, че си е хванал любовница, та да има кой да ти върши черната работа.
- Вие, шегувате ли се?!
- Наздраве, момичета! Ние решихме, че кой знае какво се е случило, а то - нищо. На моя, малките часове са му любимите. Виках, ревах, не помага и какво? Спрях, няма да му доставям удоволствие я. На мен мама ми е казвала, че има мъже дето пият и бият и по-лоши било имало, но не ми каза, да не ме разстройва.
- Аз пък й се чудя как е издържала цяла седмица без да я пипне! Коя нормална жена ще издържи
- На мен не ми е до тази седмица, а за отношението
- Така ли?! Милата, добре дошла в клуба на омъжените! Нищо ново под слънцето. Ако беше продължило по-дълго, щяхме да решиме, че сте ненормално семейство.
- Момичета, много ви обичам, добре, че ви имам! Какво щях да правя без вас?!
- Излагаш се да ревеш за глупости. Пие ли, бие ли те? Закъснял! Да не искаш цял живот да ти седи до дебелото... Ако все си е в къщи, ние кога ще се виждаме, а?
- А аз си мислех, че от мойто по-лошо няма.
- Всички си мислиме така в началото, а после се радваме като позакъснеят малко. Това да са ти проблемите!
- Мислите ли?
- Сигурни сме. Другата лекция ще бъде на тема: „ Как да не го удуша с два пръста, че ми доведе детето на любовницата си вкъщи?! „Обаче си умираш от кеф, че и тя го е прецакала...
До нашата маса застава млад готин мъж:
- Мога ли да ви почерпя?
- Благодарим, но ние ставаме.
- Да ви платя сметката?
- Обиждате ни.
- Момичета, седях на най-крайната маса и пиех. Имам проблеми и бях изпаднал в депресия. Слушах ви как лесно решавате проблемите си и сега отивам на купон. Благодаря ви за настроението, което носите!
- Е, това е най-готиния комплимент, който сме получавали! Ще повторите ли думите си пред моя мъж?
- Ей, вечно да се изтъкне, че е омъжена! Ние да не сме стари моми? Господине, не й обръщайте внимание, след толкова години брак взе да дава отклонения.
- Много сте готини!
- Ние си го знаеме, жалко, че мъжете ни го забравиха веднага след подписа...
© Светлана Лажова Всички права запазени