ОТГОВОРНО ЗА ПАРИТЕ
„Най-ценното качество на парите е тяхната наличност.”
Обичам парите във всичките им форми – книжни, монети, електронни. Обичам ги дотолкова, доколкото могат да ми донесат причинна радост. Лошото е, че понякога искам да имам повечко радост накуп и след това дълго време ходя намръщен.
Като махнем инквизиционните сметки, ежедневните разходи по дома, децата и прочие, все остава нещо и за грешната ни душа. По-предвидливите събират цяла година, още по-предвидливите – цял живот. Първите – за почивка на море, вторите – за някоя сериозна придобивка, като кола на старо или панелна гарсониерка, например. Иначе казано, надяват се да ги споходи малката или голямата радост. Ако успеят, си осигуряват мимолетно щастие, което ги застига отведнъж, стоварва се отгоре им като порой върху сбъчкана от сушата земя и трае според обстоятелствата, но при всички случаи, не по-дълго от началото на следващото неотложно очакване. Всеки се справя различно: един трупа в банка, друг пълни дюшеци, трети взема заем. Първите два случая не са толкова характерни, за разлика последния. Той е опасен, но колкото и да бягаме от него, винаги се връща като бумеранг при нас и ни дарява с безброй малки щастия. Каква облекчение настава всеки път, когато си платим навреме месечната вноска!
Голямата радост рядко се завърта покрай нас, трудно се случва и редовно ни подминава най безцеремонно. Заседява се при едни и същи хора и от там ни се усмихва високомерно. Затова повече си обичам малката радост. Все някак успявам да заведа моите хора на почивка поне за седмица. Разбира се, там където ходим няма окачени табелки със звездички на входната врата, но това са подробности. Още първия ден сме се разплатили с хазяите и еуфорично сме изхарчили половината от остатъка. Сипали сме бензин в колата, колкото да стигне за връщане и сме се впуснали в безгрижния ритъм на броените дни. Почивката извършваме както му е ред: кафенце, сладолед и плаж през деня, а привечер – дълга разходка покрай сергиите и авторитетно повтаряне на вечната реплика: „Благодаря, само разглеждаме!”.
Често изтръпваме, когато, типично за страната ни, в разгара на сезона цените почват да скачат и рискът да се окажем незавърнали се страннници, осезаемо започва да спъва нашите мисловни процеси. Накрая, все пак успяваме да се приберем вкъщи и, стопляни от фотосинтезиращи спомени, нетърпеливо дочакваме деня за заплата. Общо-взето, случва се едно и също: напрегнат период на очакване, кратко впечатление за отдих и тихо и бавно възстановяване. Не бих казал близане на рани, но много му прилича. За един по-различен завършек на летните ни преживелици се сещам винаги с особено умиление.
Останали бяха още няколко дни от отпуската. Бяхме се прибрали вече вкъщи, но поради наличие на осъдности, не излизахме никъде. Стоях ден, стоях два, но на третия започнаха да ме „навестяват братята” и да издивявам. Реших да внеса полезност в домакинството като пренаредя някои неща в коридора. Над гардероба стояха нахвърляни вестници и списания, които събираме от години. Защо – не знам. Може би заради ценните готварски рецепти или билковите илачи с вълшебен ефект, които никога не приготвяме. Започнах от там. Изчаках да се разсее многолетната прах и пристъпих към действие. Още с първия ми допир до историята, една банкнота се разкри пред мен. С цялата си прелест. За радост на очите! Те много се смениха от тогава, но тази беше от сериозна величина за времето си. С интереса на начинаещ откривател се разрових по на дълбоко. И тогава: дъжд от банкноти! Цели пет гладки, сладки, цветни, номинални, правоъгълни, равностойни, вездесъщи и, най-вече, налични ценни книжа се изсипаха върху мен с цялата тежест на своята значимост. Истински банкнотопад! В резултат на това следващите дни придобиха смисъл и така спасихме остатъка от отпуската.
Пръст в цялата работа, както винаги, имаше тъщата. Основната ѝ функция, освен грижите по децата и събирането на вицове за зетьове и тем подобни, беше, в наше отсъствие, да хвърля по някой диоптър и на къщата. Преди заминаване съм разпределил източниците на радост. На нея съм оставил известна сума за всеки случай, но съм забравил. Тя, по навик крие отговорностите под дюшека на нейния креват, но този път решила, за по-сигурно, да смени мястото. Предвидила, че при тези вехрии никой няма да се сети да погледне. Скрила ги дори от себе си. Харчила от нейните си пари, а за тези забравила. Забравила и да ми каже, но и до ден днешен не пропуска да ми го припомни с подходяща интерпретация и в удобен за нея случай!
07.ХІІ.2013
© Динко Всички права запазени