18.11.2009 г., 9:53

Откраднатата луна

928 0 0
1 мин за четене

Открадната луна

 

Дайгу Рьокан (1758 - 1831)  поет, дзен-монах. Рьокан носел, наглед много обиден, прякор „Големият глупак”, който парадоксално изразява по детски чистата му мъдрост. Дълбочината на стиховете му се състои в улавянето на миговете на просветление. Мигове-докосване до неизменното, така неподозирано за ежедневния ум. Знанието пък е достъпно сякаш само в стремежа и винаги е по-голямо от нас самите. Рьокан сътворява от живота си притча,  красиво въплъщение на мъдростта. Ето защо се превръща в знакова фигура за японската фолклорна традиция.  

Живее крайно аскетично в самота сред планините. Щом получава печата на просветлението от учителя си Сото, предпочита да не приема последователи и ученици, а по примера на древните отшелници, да се оттегли сред върховете и да се препитава от подаяния. Въпреки немотията в своето битие, никога не изгубва изключителната си чистота, непоквареност и любящо сърце. Бил особено привързан към децата, които нарича „истински учители”, и с радост играе с тях весели игри като тази на парцалена топка, за която веднъж възкликнал, че е „най-висшата форма на Дзен“. Според неговото учение, истинското богатство никога не може да бъде отнето и неговото най-сигурно хранилище е самото човешко сърце. Една любопитна история, завършила с великолепното и прочуто хайку, сполучливо илюстрира тази истина.

След като някакъв крадец преобръща наопаки целия му скромен дом, но така и не намира нищо ценно, Рьокан написва следното хайку като отговор:

 

 ***
Забравил я е там крадецът -
там на прозореца -
сияйната луна.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Пламенов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...