Направих го случайно – рекох да препрочета „Водовъртеж на световете“. И чак зяпнах. Харесах си тая история. Не знам защо, но я харесах.
И рекох да ви припомня някои неща от нея. Иначе – има я тук, в сайта.
Та:
Ех, тия разлики…
Които правят от обикновеното за други човешко същество любимата и неповторима жена…
И карат душат на мъжа да пърха като пияно от аромати колибри около красивата и привличаща го месоядка…
Но това е друга тема. Раничко е Великият жрец да разбере, че човек поднася на боговете си най-скъпото, което има. За да може те да свиват леко вирнат нос и промърморват:
- А нямаше ли нещо по-хубаво? Дето струва пари и е донесено от чужбина…
Както и да е – ще го изживее и Ник Кол Ай-ай… Херо Мил Итса благосклонно ще му осигури изживяването… Плюс куп емоции, за които той все още не се сеща, че изобщо съществуват…
…
И още един откъс, подсказан от ярките женски стихотворни изяви на някои колежки тук:
За да се стигне до пещерата, трябва да се мине през Лабиринта на мисълта. Трасе, въ ...