Откритие /рекламаааа/
Направих го случайно – рекох да препрочета „Водовъртеж на световете“. И чак зяпнах. Харесах си тая история. Не знам защо, но я харесах.
И рекох да ви припомня някои неща от нея. Иначе – има я тук, в сайта.
Та:
Ех, тия разлики…
Които правят от обикновеното за други човешко същество любимата и неповторима жена…
И карат душат на мъжа да пърха като пияно от аромати колибри около красивата и привличаща го месоядка…
Но това е друга тема. Раничко е Великият жрец да разбере, че човек поднася на боговете си най-скъпото, което има. За да може те да свиват леко вирнат нос и промърморват:
- А нямаше ли нещо по-хубаво? Дето струва пари и е донесено от чужбина…
Както и да е – ще го изживее и Ник Кол Ай-ай… Херо Мил Итса благосклонно ще му осигури изживяването… Плюс куп емоции, за които той все още не се сеща, че изобщо съществуват…
…
И още един откъс, подсказан от ярките женски стихотворни изяви на някои колежки тук:
За да се стигне до пещерата, трябва да се мине през Лабиринта на мисълта. Трасе, възможно за преодоляване само от мъже…
Ама не, бе – не съм антиженски настроен! Такава е вълшебната реалност…
Лабиринтът изиска съсредоточаване на разума, изисква концентрация, изисква последователност…
Състояния, възможни за ограничените духом мъжки същества…
А жената…
Е, за нея това е просто невъзможно…
Женският разум е разностранен – като погледа на кривогледо око. Насочва се насам, търси нещо натам, а в същото време вижда друго в съвсем различна посока…
Женският разум е олицетворение на Космоса, мъжкият на Слънце. При нея има вихри, лъчи, всеобщност, при него точност, прицел, перспектива…
Поради което жена просто не може да следва извивките на Вселенския разум… И затова всички жени, опитали се да минат през Лабиринта, неминуемо са се оказвали извън него. На различни места във Вселената – но винаги извън маршрутите на мисълта, философията, разума…
По тая причина вътре са само те. Дори знаменитото Звездно магаре на билкаря не е допуснато тук. То е мъжко и – теоретично – има място сред равните, обаче…
Магаре на философска дискусия…
Възможно само в един случай – ако то я ръководи…
…
Като финал – приемете го като реклама за стара творба. Или като златно натрупване на жизнен опит.
От ония, дето народът е обобщил във вечното: Единствен разбира жените този мъж, който признава, че не разбира жените…
© Георги Коновски All rights reserved.
