4.04.2007 г., 14:30

Откритието в образа

966 0 1
1 мин за четене

Не знаех колко дълго ще чакам този момент, но бях готова за него. И ето той дойде.

Пролетта вече се бе завърнала от предшестващата я дълга почивка, у дома, дърветата по улиците на града отново посрещаха своите рожби, след зимната им раздяла, а в прекрасните градини на хората кокичетата, заедно с минзухарите и зюмбюлите спореха със своите съседи теменужките, нарцисите и лалетата, кои от тях са по-красиви, когато нещо вътре в мен ми подсказа, че това, което току-що бях сътворила, не бе напразно.

След като приключик с последното си творение, аз се почуствах изтощена.

Усетих страх! Такъв, какъвто никога преди не бях изпитвала. Неописуем страх!

Да, разбира се, че се уплаших! Това бе чувство, което не бях канила в душата си!

В този момент, в който отразих и последната щриха върху платното, сякаш сърцето ми се отвори.

Поглеждайки към картината, видях прелестни, ярки цветове. Това бяха цветовете на истината и любовта.

Или: отговорът на неописуемия страх!

Толкова дълго работих, а ето, че сега, когато краят дойде, откритието не бе очакваното.

Това, което бях нарисувала, изразяваше страхът ми от образа.

Не знаех, че някога ще имам нужда да се моля, но в този момент, в който Бог ме гледаше от картината, аз не останах безмълвна.

В очите ми грееше усмивка, в главата ми се таеше една единствена мисъл, а именно надеждата, че ще отида и аз там – в неговото царство нарисувано и то, върху платното!

С любов към Исус!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Понякога е трудно да се пресъздаде точно, това което е в главите ни.

    Разказа ти ми хареса, Славка!!! Успяла си да нарисуваш своята картина!!!
    Поздрави!!!

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...