Открито писмо с молба за помощ
Здравейте,
Става въпрос за един приятел, който има сериозни проблеми. Изпращам това писмо тук, защото се надявам, че ще попадна на хора, които са достатъчно начетени и ще ми дадат съвет. Не е нужно да са професионалисти в тази област, просто се надявам, че ще ме насочат в правилната посока. Твърдо съм решил да направя нещо по въпроса, но не мога да се справя сам.
И така. Казах му, че трябва да отиде на психиатър, но той не ме послуша. Просто ме погледна с онзи си, неговия, леко неадекватен поглед и се изплези. От върха на езика му се проточи нишка слюнка, което още повече ме разтревожи. Сякаш не разбираше какво му говоря. Както и да е.
Проблемът е, че той лежи часове наред и не иска да става. Става апатичен и не обръща внимание на нищо. Като че ли не чува какво му се говори. Вярно, че сега е много горещо и при това положение е нормално всяко едно живо същество да се чувства некомфортно, но при него нещата са много зле. Жегата сякаш го смазва. Както и да е.
Странното е, че в един момент той става хиперактивен. Държи се неадекватно и се щура насам–натам. Не обръща внимание на никакви забележки и молби. Някакви мисли витаят в главата му и явно непрестанно го тормозят. А нищо не споделя. Мълчи си. Вече не искам да му задавам никакви въпроси, защото само като видя увисналата му долна челюст...
Добре, че има апетит. Напоследък е напълнял доста, но не знам дали това е добре. Както и да е.
Май взех да се повтарям. Като и да е.
Освен това не спи добре нощно време. Става – ляга, става – ляга. Непрекъснато нещо го тормози. Покрай него и другите не могат да спят. Както и да е. Добре, че не се ми свършили приспивателните.
Има фобии. Мрази силните миризми и котките. Възможно е да е алергичен към котки. Чувал съм, че някои хора се изривали...
Аз не му се сърдя, защото родителите му са го изоставили, когато е бил съвсем малък. Нормално е да получи някакви... Както и да е.
Не излиза често. Просто животът му се е стекъл така, че няма възможност да излиза много–много. А има желание. Случвало се е да излезе и да не иска да се прибира. А е съвсем неподготвен за опасностите навън. Страх ме е, че ще го сгази кола. Добре, че си имам хапчета за... както и да е.
Определено има страхова невроза. Стряска се от силни шумове. Гръмотевици например. И започва да трепери.
Странното е, че лесно се привързва, но пък чувствата му са нетрайни. Зависят от най-различни стимули.
Смятам, че няма ясна представа за собствената си личност. Като че ли не осъзнава кой е и какво е мястото му в обществото.
Гризе разни предмети. Чувал съм, че когато хората си гризат ноктите... както и да е. Но той гризе каквото му попадне. Странно е, нали? Понякога имам чувството, че ще ме ухапе.
Определено страда от мания за преследване. Гледа назад и си мисли, че нещо го дебне. Виждал съм го да си гони опашката.
О, май забравих да ви кажа, че той е куче. Както и да е.
Майка му и баща му са породисти. Само че са от различни породи. Както и да е. Не съм сигурен дали психическите заболявания зависят от генетичния материал.
Дано се оправи, защото не е видял нищо от живота все още. Само на седем месеца е.
Както... вече казах, имам нужда от помощ. И не си мислете, че е смешно. Защото аз също мога да хапя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хийл Всички права запазени
