Искам нещо да ти кажа... Не събирам смелост вече толкова време... Знам... може би никога няма да го научиш... но аз умирам и искам да запомниш само хубавите моменти, които ще си спомняш, когато мен вече ме няма. Знам, всяка следваща среща може да е последна, може да не ме видиш вече, но аз ще отнеса любовта си с мен и ще я пазя там, където е душата ми. Умирам богата, защото душата ми е пълна. Пълна с любов, обич и безкрайна надежда. И въпреки че ти ми я окраде, аз пак я напълних, този път само със страст и мъничко любов. Питаш се дали ме е страх... Да... изпитвам страх. Страх, който ми носи много болка. Но болката ми показва, че все още съм жива. Често мисля за смъртта - не мисля, че е изход, а по-скоро възможност. Възможност да се отърва от болката, от горчивите спомени, от пролятите сълзи, от излъганите надежди... от страха! Ще ми остане само безграничната любов.Тази - истинската, силната, неповторимата. Тази, която никой не успя да заслужи и която на никого не успях да дам. Тази, ко ...