Искам нещо да ти кажа... Не събирам смелост вече толкова време... Знам... може би никога няма да го научиш... но аз умирам и искам да запомниш само хубавите моменти, които ще си спомняш, когато мен вече ме няма. Знам, всяка следваща среща може да е последна, може да не ме видиш вече, но аз ще отнеса любовта си с мен и ще я пазя там, където е душата ми. Умирам богата, защото душата ми е пълна. Пълна с любов, обич и безкрайна надежда. И въпреки че ти ми я окраде, аз пак я напълних, този път само със страст и мъничко любов. Питаш се дали ме е страх... Да... изпитвам страх. Страх, който ми носи много болка. Но болката ми показва, че все още съм жива. Често мисля за смъртта - не мисля, че е изход, а по-скоро възможност. Възможност да се отърва от болката, от горчивите спомени, от пролятите сълзи, от излъганите надежди... от страха! Ще ми остане само безграничната любов.Тази - истинската, силната, неповторимата. Тази, която никой не успя да заслужи и която на никого не успях да дам. Тази, която никоя друга не би могла да ти даде. Тя, тази любов, ще остане в душата ми завинаги и ще я храни, когато тялото вече няма да може да го прави... Благодарение на нея, душата ми ще остане жива. Надявах се да разбереш единствената истина за любовта, но ти не пожела да го направиш. Онази истина, че тялото е нищо. Душата е тази, която дава любовта, тази, която ти дава щастието .За какво ти е само едно красиво тяло? Какво ще правиш с него? То е нищо... Не разбираш ли? Не разбираш ли, че душата храни тялото?! Че щом тя е изгнила, тялото не става за нищо... Би ти донесло кратко, измислено щастие, но би ли могло да ти даде топлина, обич, надежда, доверие, подкрепа? Когато закопнееш за любов и прегърнеш тялото, то може да ти даде само студенина и безразличие. Знам, ти би се задоволил само с едно красиво тяло - но какво ще ти остане, когато то се промени? Тялото не е вечно! След много години тялото вече няма да ти харесва, няма да е онова - като отпреди време. Когато дойде този момент, хората се обръщат към душата. Ами ти? Ти към кого ще се обърнеш като си сам? Тогава може би ще осъзнаеш, че почти през целия си живот си бил сам. Ще усетиш нужда от душата, но как ще я намериш? Как като тогава всички души ще са заети, ще си имат сродни такива и никой няма да ти отстъпи мястото си. Тогава си спомни за мен и за това, което се опитвах да ти обясня през всичкото това време. Помни, че ако има друг живот, може би за първи път, ти ще потърсиш първо душата. Тогава ще усетиш щастието - онова, неповторимото, което ще ти даде всичко и заради което си струва да живееш. Аз не го намерих - много го търсих, много пъти бях лъгана, умирах, раждах се отново с малкото останали надежди, които ми помагаха и ми даваха сили да се изправя, да продължа напред, да живея и да продължа да търся онзи, Единствения, който заслужава да бъде щастлив, точно от моята любов. И аз вярвах. Боже, колко силно вярвах - глупаво дори, че и този, Единствения, ме чака и ме търси... Може би наистина е така, може би ме търси, но аз се провалих -изхабих се преди да го намеря - дадох всичко на хора, които не го оцениха и го захвърлиха пред мен. И сега, когато всичките ми надежди вече умряха, аз нямам нищо. Умирам с тях... Остана само едно красиво тяло - без душа, а на кой истински човек му е нужно това? Да, има и такива като теб, които търсят и виждат само това, но за мен това не са достойни хора. Не искам да ги лъжа, че мога да им дам нещо, достатъчно е, че те сами се мамят, мислейки, че щом имат определено тяло -имат всичко. Не бе, хора, опомнете се преди да си пропилеете живота! Затова се различаваме от животните. Жалко, че има такива, които се различават от тях само визуално... а всъщност видят ли женска и забравят за всичко останало. Но при животните и това има смисъл - така се размножават, това им е заложено в природата. За разлика от онези хора, които го правят без да знаят защо, които се залъгват цял живот и които, всъщност, не знаят защо живеят!!!