В старaта част на Стокхолм се намира автентичния квартал Гамла Стан, който заемаше остров Стадсхолмен и части от няколко по-малки островчета. В него сякаш времето беше спряло преди няколко века, запечатано в невероятни сгради, заведения и кафенета. Старинните каменни улички пазеха от съвремената модерност  занаятчийски работилнички, където изкусни майстори изработваха изделия и сувенири от кожа, злато, сребро и текстил.
       На една такава уличка се намираше ресторант ,,Вra jakt" ( ,,Добър лов"). Заведението беше любимо място за хората на средна възраст, които търсеха спокойствие, приятни разговори и вкусна храна, подкрепени обилно с водка. По стените на заведението имаше окачени ловни картини и трофеи с глави на елени. Странно, но много от посетителите ги забелязваха, едва щом се покачеше алкохолния градус. Сигурно рогатите атрибути им напомняха за непостоянството на техните жени. В тези мигове на просветление консумацията на водка се увеличаваше двойно. Изглежда това си беше чиста проба търговси трик, но вършеше работа.
      Управителят на ресторанта – шишкав и червендалест мъж около петдесетте, с побелели коси и хайдушки мустаци, имаше амбициите да върне някогашната слава на това място. За това нае пианист, убеден че живата музика ще увеличи клиентелата. Той изпълняваше популярни мелодии, а понякога за отбрани клиенти и класически произведения на Моцарт, Бах, Бетовен... и когото пожелаят. Беше българин с трудното за произнасяне име - Константин Кюркчиев, за шведите беше просто Коце. Свиреше превъзходно, но никой от гостите не предполагаше, че преди години меломани му предричаха световна слава, ала... тя така и не се случи. Днес, застанал пред клавишите, отново приемаше овации, но те вече не го радваха. Беше загубил сякаш магията на музиката. Свърши последното изпълнение за вечерта, спусна капака и стана да си ходи. Имаше слабо тяло, среден ръст и широко подпухнало от нощния живот лице. Докато вървеше си оправяше буйните кестеняви коси. Поспря се до една маса и каза на шведски с лек акцент:
      - Хайде, Хелга! Да си ходим! 
      - Идвам, Коце - жената пъргаво се изправи, взе си чантичката и тръгна след него. Беше слабо и русо миньонче. - Чакай, много бързаш!  - подвикна зад гърба му.
         Мъжът и отвори кавалерски вратата на ,,Волво" -то и тя хлътна вътре. Шофираше нервно и припряно.
        - Коце, защо бързаш толкова? Исках да останем още малко и да поговорим - Хелга изрече това с напрегнат глас.
         - Изморен съм, скъпа. Искам да си легна по-рано. Какво толкова има да говорим? 
          - Бременна съм, Коце! Днес разбрах!
          - Каквоо? - повиши неволно децибели. - Какви ги говориш? Нали вземаше противозачатъчни?
         - И аз не знам как е станало? Не се ли радваш, ще си имаме бебе? - усмивката грейна на нейното лице.
          - Не се радвам. Бяхме се разбрали, че не желая деца. Знаеш, че не мога да оставя жена си. Ще направиш аборт, нали? - тонът не търпеше възражение.
          - Нямам такова намерение. Ще го родя - стисна устни и очите и помръкнаха.
           Настъпи неловко мълчание. Тишината в колата можеше да се среже с нож.
           - Значи няма да ме послушаш? - въпросът му увисна във въздуха.
            Тя се сгуши като врабче в яката на палтото си. В колата беше топло, но по тялото и полазваха студени тръпки. Остатъкът от пътя премина в мълчание. Думите вече не вършеха работа. Беше ясно и за двамата какво ще се случи по-нататък.
           В Стокхолмския районен съд работят 85 съдии, които всеки ден  разглеждаха по няколко наказателни и граждански дела. Един от тях - Ханс Ларсен, днес имаше заседание по иск за бащинство. Притежаваше сухо, длъгнесто тяло и плешива глава с няколко бели косъма. Очите му - сивосини бяха най-хубавото нещо в него, ала торбичките под тях като някои кални ямки, удавяха тази красота. Излъчваше увереност и достопочтеност. От всички дела, които водеше най-неприятно се чувстваше при исковете за бащинство. Не можеше да проумее, защо тези мъже отказват да поемат отговорност.
         Заседанието започна по обичайния делови начин. Зад съдията имаше трима съдебни заседатели. Срещу него в лявата част на залата, седяха ответникът Константин Кюркчиев и неговия адвокат г-н Нилсен. Беше около петдесет годишен блондин с бирено коремче и пресметливи очи. А в дясната част - ищецът Хелга Олсен с нейната адвокатка г-жа Петерсен - доста уверена, въпреки младостта. Всички бяха привидно спокойни, но напрежението от предстоящия сблъсък бавно се надигаше.
        Госпожа Петерсен запозна присъстващите с фактическите обстоятелства по случая.
       - Моля след като се докаже вината на ответника, съдът да въздаде справедливо решение. Детето да получи името, което му се полага, а майката - финансовата подкрепа за неговото отглеждане - след финалните думи тя седна, уверена в благоприяния изход на делото.
          Господин Нилсен на свой ред отхвърли всякаква вина на своя клиент.
       - Много хора смятат, че в днешно време е достатъчно да заявиш претенции за бащинство, за да го получиш. Ние също вярваме, в безпристрастността на уважаемия съд, за да се изчисти името на моя подзащитен като безотговорен мъж и да се отхвърлят всякакви финансови претенции като необосновани - докато говореше, сочеше с показалецът нагоре, а бирено му коремче, подскачаше насам-натам.
След изслушване на тримата свидетели - управителят на ресторанта, който впечатли всички с мустаците си, портиерът на кооперацията, където живееше Коце и една приятелка на  Хелга се установи, че двамата са имали интимни отношения, които са прекратили преди повече от година. Дори показанията на управителя внесоха известен смут, след като стана ясно, че пианистът е ползвал полагаемия си отпуск в България, двадесет дни преди раздялата им.
 Медицинската експертиза трябваше да даде окончателен отговор, относно въпросното бащинство. Лекарят определи възможната дата на зачеването, която не отхвърли възможното участие на  Коце. Най-накрая съдията разпечата плик с резултатите от медицинска лаборатория и зачете на глас.
- След направените изследвания на семенен материал предоставен от г-н Константин Кюркчиев се установи, че лицето не може да има потомство, поради стерилитет - Ханс Ларсен погледна към ответника, красивите му очи изплуваха от ямките и с по-благ тон допълни. - С оглед на така изнесените данни считам, искът на г-жа Хелга Олсен към г-н Константин Кюркчиев за неоснователен, поради фактическа невъзможност от медицинска гледна точка на лицето да осъществи зачеване. Закривам днешното заседание. Решението може да се обжалва в двуседмичен срок.
Хелга прехапа устни, а нейната адвокатка започна да си прибира книжата със зачервено лице. Адвокат Нилсен усмихнат се обърна към своя клиент и му подаде ръка.
- Е, господин Кюркчиев, честита победа! Все пак, в края на краищата, истината излезе наяве - после грабна чантата и енергично се отправи към изхода на залата.
Нещо ставаше с Коце. Погледът му блуждаеше из пространството, подпухналото лице се зачерви. Ръцете, поставени на съдебната банка трепереха.
- Значи съм стерилен? Как така? Нали имам три деца.
Най-после неговите очи сякаш съзряха нещо навън. На покрива на съседната сграда два бели гълъба се докосваха с човки. После мъжкият започна да се надува и да пристъпя от крак на крак. Женската видимо доволна сведе срамежливо глава. След миг нещо ги стресна и те отлетяха.